|
Ама колко ми е познато това (за съжаление ).
Имам приятелка със златна свекърва. Много добър човек е и страшно се разбират. И аз си пожелавах такава свекърва да имам един ден, но
Моята свекърва беше против нашата връзка и въпреки, че много се стараеше да не личи, аз го усещах от километри. Като съм споменавала на мъжа ми, че имам такова усещане той все ме убеждаваше, че не е вярно и даже едва ли не тръгваше да се обижда, че говоря така за майка му. Обаче един прекрасен ден сядам аз на компютъра, а сестра му беше идвала у нас 2 дни преди това да пише по интернет писмо на майка им. Гледам на десктопа въпросното писмо, явно забравила да го изтрие и от любопитство го отварям. Леле какви работи пишеше за мен, не е истина. Така побеснях, защото бяха 100% лъжи и измишльотини. Едвам дочаках мъжа ми да се прибере и му го показвам, а той взе да я защитава, че била малка и др. под. от което аз още повече избеснях и взех да си събирам багажа, а той пък ме дърпа и вика "Къде тръгна? Стига глупости."
Няколко месеца след това си записахме дата в съвета за сватба. И мъжа ми й се обажда радостен да й каже, а тя така го навика и след това искаше с мен да говори и ми каза, че няма да присъства на сватбата. Пак избеснях и като ми падна пердето такива й ги наприказвах, и че знам и за писмото и изобщо за отношението й към мен и т.н. и да не ми се прави на светица, защото тя има 3 брака, а на мен ми обяснява, че трябвало да се омъжа след 30-та си година.
Естествено, че дойде на сватбата, а сега тъгува за внучето, че го вижда веднъж в годината, но лошите спомени няма как да ги забравя, колкото и мили очи да прави сега.
То народа затова го е казал "Люта рана заздравява, но лоша дума не се забравя."
|
Re: ГОООЛЯМ скандал със свекървата [re: mamanaicko]
