При нас таткото ни му е жал и се кара и наказва много по-малко от мен. Аз крещя като луда, пляскам чат пат памперса, наказвам , но детенце само мен търси и гушка. Примерно ако баба й се скара тя й се сйрди, не й обръща внимание направо си показва, че е сърдите, при нас с баща й като я накажеме не се сърди, напротив изпълнява. Незнам дано е период , но като ви слушав вие сте на по 2-2,5 г., на нас не ни ли е рано или периода ще повтаря пак? А как да го преодолеем, че таткото ни малко се натъжава от този факт, чуства се едва ли не изолиран от "женското ни царство"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите