Ники, аз далеч не съм идеалната майка...Такава просто няма...
Аз споделям моите спомени от първото майчинство, понеже ми става мило, като си припомням онези времена..и..понеже съм имала късмета първото ми дете да е кротко и добро..
Малката ми дъщеря изобщо не беше таква кротка..Тя беше дива за няколко..Изправи са на 6месеца САМА в креватчето си и започна да го обикаля..На 10месеца проходи САМА,без моя помощ.НИКОГА не е имала проходилка!!НИКОЙ не я е учил да ходи!! На годинка правеше дълги изречения и не можех да й затворя устата (каката проговори заедно с нея...)
Колкото и да се стараех,не можех да я опазя от самата нея..
Тя ме гледаше в очите, казваше "Добре мамо" и...си правеше каквото си е наумила..
На възрастта на Александър си опари пръстчетата на ръчичката на фурната на печката..(залепи я на стъклото, макар секунда преди това да я бях преместила от там и тя да беше казала ДА)..На 2години лежахме в болница за да й вадят вдишано бадемче,(макар да бях казала ,че не трябва да яде бадеми, понеже кашляше..и беше със зачервено гърло).., на 2години и няколко месеца лежахме в Пирогов, понеже беше докопала един препарат за почистване на блажна боя..(макар да имах невероятния късмет,че само го беше отворила, понеже беше много силна основа, но..ми извади ъкъла, като го открих отворен..и не знаех дали не го е опитала..)...На няколко пъти е падала много сериозно...
Изобщо..
Няма идеални родители..
Всички ние правим най-доброто за своите деца..до колкото е възможно да го направим..
Същата тази палавница, сядаше в мен на пейката пред блока и пред очите на смаяните баби от съседните апартаменти, (които стояха на отсрещната пейка ), хващеше с двете си ръчички главата ми и се опитваше да ме целува по устата с думите : "Мамо, много си ми сладичка"...
Тя самата ръсеше страхотни бисери и ..понякога съмс е раздвоявала между желанието си да я разцелувам и желанието си да я напляскам..и..всичкотова сдържайки се да не се разсмея..и същесвременно да не съм много строга...
Лесно няма...Особено, когато говорим за възпитание..
Да родиш детето не е достатъчно..Ние не "гледаме" децата си, а ги възпитаваме.. И..това е огромна отговорност..
Сигурна съм,че всяка от нас тук се стреми да даде най-доброто от себе си.. за децата си..
|