Здравей, и аз като хепи мама мисля,че проблема не е в детето, а в това,че ти нямаш достатъчно търпение с него и не си последователна във възпитателните методи..
И най-здравия бой, който можеш да му спретнеш губи своя смисъл, ако след това ще го нацелуваш и нагушкаш...По-добре му го спести..
Същото мисля и за иглата и за пошляпването на ръчичките..
ВСИЧКО това е безсмислено и дори с обратен ефект, ако не е съпроводено с постоянство.
Кажеш ли НЕ, значи НЕ..и да реве и да се тръшка и да се усмихва чаровно и да гледа тъжно..НЕ-то си е НЕ и..никакво гушкане, докато не се разбере..
Ако наказваш- наказваш..И..докато си изтърпи наказанието- пак никакво гушкане..
А след наказанието..- всичко почва все едно не е имало беля, НО..без гушкане..
Гушкането се отлага за време в което детето направи нещо хубаво, или за времето преди сън или..когато на теб ти е кеф, но не й когато се чувстваш гузна,че си го възпитавала..
Ако имаш усещенето,че си прекалила с наказанието, значи..СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ не прекаляваш, но...този път...не можеш да го върнеш назад с някакви прегръдки и целувки..
Знам,че не ти е лесно..особено сега с шкембето.. и всички хормони, които са срещу теб, но...единствената рецепта е не просто да го обичаш, а да с евъоръжиш с цялото търпение на света и да му го дадеш на него..
..
Освен това, мисля,че детето има нужда от повече ангажиране с някаква полезна дейност..Давай му да рисува, да строи замъци, да подрежда дрехите си, да играе с пясък с вода...да изразходва енергията си по начин, по който ти искаш..
Ако те домързява (поради бременността), това е кофти за детето...Но...детската ясла е решение все пак..
|