|
Ами..виж сега..Моята голяма дъщеря растеше във времето, когато нямахме компютри и ГСМ-и..Аз живеех при свекър си и свекърва си, а съпруга ми беше войник..Реално..освен дето се налагаше да ходя на лекции, когато тя стана на 6м до 1г , не съм имала други занимания , освен нея..
Дори телевизия гледах само като я сложа да спи вечер..
Може би за това, а може би времената бяха други, но..ние с нея четяхме всеки ден книжки от много малка..Рисувахме, шиехме дрешки на куклите й..(нищо,че тя не разбираше много)..Заниманията ми с нея бяха някакъв начин да избягам от всички останали и..просто бяхме навсякъде заедно..
На възрастта на Александра, бяхме сами (тати в казармата, баба и дядо на село) и..мама бременна..Нямах сили да я глезя..
Деня ни минаваше по следния начин:
Марина ставаше в 6-6.30..до 8 четяхме книжки в леглото и аз се опитвах да я държа легнала..или поне седнала..В 8ч закусвахме попара..след което оправяхме моето легло, нейното легло, кухнята..и..започвахме да си играем с играчките..Дори в онези години тя имаше много играчки и аз не спирах да я занимавам с всичко възможно за възрастта й..Познаваше цветовете, знаеше дори буквичката си..До 10ч събирахме всичко , подреждахме играчките й , обличахме се и излизахме навън (това е през юни, понеже е родена в края на април).
Имахме няколко варианта- да играем на пясъчника(много обичаше), да се разхождаме в Борисовата градина с още 1-2 майки и техните дечица или да сме на люлките .. Общо взето редувахме игрите..
В 12-12.30 взимахме храната от детската кухня,измивахме ръцете и..я нахранвах още навън в двора на кухнята и докато си стигнем до вкъщи, тя вече беше заспала в количката си. (не можеше да издържи до по-късно и ако не я нахранех заспиваше гладна).
За да не се събуди съм я качвала бременна 3 етажа със все количката, понеже нямахме асансьор в блока..Събличах я внимателно и..я оставях да спи..
Събуждаше се около 16-16.30ч , хапвахме кремчето или плод и излизахме навън. Тогава пазарувахме, срещахме се с други майки и дечица и...пак отивахме на пясъчника най-често..
В 18-18.30 се прибирахме.. Измивах я, нахранвах я, изкъпвах я, гледахме Лека нощ деца и я слагах в креватчето..
Приспивахме се дълго и продължително. Имахме ритуал..- разказвах най-напред как е минал деня..Какво сме правили , как се е държала..колко е била послушна..какво сме видели ново..какво сме купили..къде е сбъркала..кога ме е ядосала..След което разказвах приказка..(понякога се оставях да ме убеди да разкажа втора..) После , ако все още беше будна, почвах да пея песнички..и..така докато заспи..
Като заспи...почвах прането, гладенето..и всичко останало...и..така всеки ден..
...
Знаеш ли..на тази възраст точно разбрах,че чакам второто бебе...и когато се чувствах много изморена или нервна й казвах,че мама е изморена и я помолвах да пази тишина, за да поспя..Тя разбира се, като всички деца не разбираше ,че се изморявам и мрънкаше в такива моменти...Но..аз просто си лягах при нея на пода и тя се катереше по мен, ...понякога я намирах заспала гушната до мен на пода..
Разбира се, аз съм запомнила повече хубавите неща, понеже те са били повече..Имало е моменти в които ми е било много трудно и съм й се карала..после винаги съм съжалявала.., но никога не съм показвала,че съжалявам,че съм била по-строга, отколкото е трябвало..Щом съм решила,че заслужава наказание, съм го прилагала..
На всяка възраст съм обяснявала ВСИЧКО на децата си..Включително,че не се разбираме с баба и за това понякога се изнервяме взаимно, но това няма нищо общо с нея, понеже и двете я обичаме .. и не сме ядосани или сърдити на нея...
Ти го каза чудесно..Децата са много умни дори на тази възраст и всичко разбират..Просто трябва да се въоръжиш с търпение..
Между другото..забелязала ли си,че, когато детето е ангажирано с нещо от теб, не му минава през ум да прави бели и да се държи лошо?
Децата по този начин привличат вниманието ни върху себе си..Опитай да я ангажираш да правите заедно повече неща..Няма да повярваш, но ние дори простирахме заедно дрехите на терасата.Тя ми подаваше щипките и много търпеливо ми подбираше сини, зелени и т.н..(така проверявахме и цветовете
)..Всичко , което правех, обръщах на игра и я включвах..Ако се наложеше да изпера нещо , докато е будна(понеже нямах автоматична пералня), давах едно легенче и на нея с носните й кърпички и..перяхме двете.....
Изобщо...тогава се живееше по-...просто..
Сега децата се отглеждат пред компютъра и телевизора и просто искат да ни привлекат вниманието..Какво по-лесно от беля???
Усещам,че Александър страда, като ме види на компютъра..за това през деня почти не сядам, ако не се налага по работа да свърша нещо, докато е буден..
Е..дано съм помогнала..
|
Re: Как да откажа детето ми да се тръшка? [re: Nasinda78]
