|
Знаеш ли...като се замисля..никое от по-големите ми деца не се е тръшкало(или ако го е имало е било толкова кратко,че дори не съм го усетила, понеже не го помня )
Един единствен път помня,че голямата ми дъщеря се тръшна,че иска да отидем на пясъчника, като минавахме край него, бързайки за някакво друго място и..тогава помня,че я пляснах по дупето.Това толкова я изненада,че после дни наред ме гледаше в устата и правеше всичко, каквото кажа..
Беше на 1г и 6м.. Като кажех,че си тръгваме, девойката ставаше и си събираше всички играчки и сядаше сама в количката си...
ОБАЧЕ..искам да кажа,че винаги съм си играла много с всичките си деца.Отделяла съм им цялото време за игра с тях, обяснявала съм им всеки път къде отиваме, какво ще правим и..изобщо..ВСИЧКО съм обсъждала с тях.ВИНАГИ съм държала на обещанията си.
Отивайки в магазин, предварително съм уговаряла къде отиваме, какво ще купим и ДАЛИ ще има нещо за тях . Когато сме се уговаряли да има нещо за тях, предварително съм казвала,че това нещо може да е САМО ЕДНО, независимо какво е то..(или,ако нямаме достатъчно пари, съм уточнявала предварително,че нещото трябва да е малко или да е бонбони или нещо, което обичат..)и винаги съм оставяла децата да си изберат какво точно искат този път..(или, още от вкъщи съм ги насочвала какво съм склонна да им купя..)
Знаете ли какво забелязах- само с голямата дъщеря ми се е налагало да създавам правила. След това,понеже децата бяха с малак разлика, те сякаш се надпреварваха за вниманието ми и за това коя да е по-добра и...просто не съм правила нищо различно..а те всеки път ме питаха нали са най-добрите и аз мноого, много поущрявах това тяхно желание.
Въпреки това, помня, когато бяха по-големички вече веднъж имах проблем с тръшкане в един магазин..и то за "оризон"...Помня го, понеже за мен беше огромна изненада..Спонтанната ми реакция беше да ги изведа от магазина и да не купя нищо..и...после, като с еуспокои девойката много, много и обяснявах защо не съм го купила (предишния ден бях им купила оризон, макар да не го харесвам и одобрявам, но...те не само не го изядоха, но и го бяха разпилели из цялата къща..). Проблема дойде от каката, разбира се..може би тъкмо поради факта,че обикновено купувам каквото те искат..ОБАЧЕ..тук имаше и други мотиви от моя страна, които казах късно(вината си беше моя.., НО...)Малката мълчеше и не каза нищо, но...каката, като един борец за права...се тръшна...Смешното беше ,че докато се тръшкаше, ме заплашваше,че ще каже на дядо си!!!Аз й казах, ако иска да каже на папата...и...макар да отидохме после при дядо йм, тя изобщо не спомена за случката.
..
Не знам дали съм била полезна на някой с тия спомени, но..на мен ми стана мило да си ги спомня и да ги споделя с вас
|
Re: Как да откажа детето ми да се тръшка? [re: Nasinda78]
