родих преди 2г. първото си дете с епидурална упойка в майчин дом софия, в момента съм бременна с второ дете и съм ТВЪРДО РЕшЕНА отново да родя така.
влязох с 4 см разкритие тогава, което за 4 часа не мръдна, а имах чести, много болезнени контрации. поисках си веднага епидурална като предварително бях говорила с лекарката доколко ще ми -навреди и т.н. първо ми сложиха окситоцин за да получа необходимото разкритие. веднага почти се получи и дойде екипа анестезиолози. поставянето на самата упойка е малко продължително, защото трябва да се постави между две контракции, да не мърдаш и да си много свита с колене към корема- а нали се сещаш каквое да си свиеш коленете до гърдите след като ти пречи големият корем. да уточня, че преди това ми направиха кръвен тест. след поставянето провериха до колко мога да си движа краката и дали имам мравучкане, повдигане или нетипична болка. докато не се увериха, че всичко е наред не ме оставиха на мира. след 10-15 мин. усетих страхотно облекчение, усещах контракциите, но не ме болеше. след около още 15 мин. почнах да усещам напъните и едва влязла в родилна зала родих за нула време с епизиотомия, защото нямах сила да напъвам - не заради упойката. искам да ти кажа, че след болките от контракциите, почти не ми пукаше дали ще ме боли от упойката в гръбнака. после ми спряха упойката и усетих шевовете. боли си наистина, но след като знаеш, че всичко е минало нормално и съм си видяла живо и здраво бебето, стисках зъби. 2 часа след раждането станах сама и отидох да видя сина си. нямах нито главоболие, нито високо кръвно, нито каквито и да е било усложннения. наистина всичко зависи от анестезиолога и организма на всеки човек.
както казах, сега възнамерявам отново да родя с епидурална упойка.