Знам, че е така. Забраненото си остава забранено в крайна сметка. Объркването ако има такова в нашия случай идва от там, че от строга почвам да го лигавя. Правя го донякъде и целенасочено, за да не си помисли, че не го обичам понеже му се карам и гледам лошо. Човека просто си ме изпробва дали като съм добра пак ще му забраня. И му забранявам с изключение на случаите когато съм толкова изтощена, че не мога да стана от стола и да го разкарам от забранената зона. Това разбира се когато забраненото не е опасно за живота му - примерно да отвори някой шкаф и да извади всичко от там. Но определено не му казвам може, бягай да го направиш. Абе дяволче си е и никой не може да се разбере с него. Остава ни само да се радваме на усмивката му и червените му бузи и шанса да ги изцукаме (обикновено насилствено, защото много шава )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите