ЗА...таткото ни присъстваше и на вагиналното раждане (от тръгването от вкъщи до раждането, т.е. 12 часа) и на секциото. Отделно стоеше при мен в болницата с малки изключения през деня и основно се грижеше за малките там. Изживяването е неповторимо, няма как да се опише с думи. Аз не мога да си представя да не сме заедно на такова изпитание и да изпитаме заедно сладостта да се справим.
Най-големия ми кошмар беше преди секциото и без таткото до мен щях тотално да откача, въпреки че нямах болки освен поредното инжектиране, но емоционално бях изкукуригала.
А с вагиналното раждане го хванаха да държи крака ми при напъните. За част от секундата бях неприятно изненадана, но не съм го чула да се оплаква. Напротив и двамата бяхме супер съсредоточени да "свършим работата", че никак не вървеше.
Така, че аз съм много благодарна на нашия татко, че беше до мен.

Прави ми впечатление, че досега не знам да има някой против таткото на раждане и таткото да е бил там. Около мен всички татковци са присъствали /тук това си е традиция/ и не съм чула някой да съжалява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите