|
А, бе ти недей така...щото точно такива холивудски драматизации изживях с първото ми раждане преди 8 години. Беше изключително (за мен, де) продължително и мъчително.
Постъпих на термина сутринта с изтичащи води. Целия ден нищо не се случи. Контракциите почнаха в полунощ и бяха много болезнени. Родих чак на следващия ден в 14 часа - неяла и неспала повече от 24 часа, напълно изтощена (т.е. от първата контракция до раждането - 14 часа, след 8 часа мъки имах по-малко от 2 см. разкритие). Никой не спомена за упойка, единствено няколко часа преди раждането ме включиха на система окситоцин.
Как си представяш мъж да седи до мен 14 часа и да слуша как стена, скимучкам като настъпено пале, хлипам жално "мамо, мамо", викам....и т.н.
След такова изживяване сигурно доста жени биха се отказали от второ дете. Но пък аз имах късмет - второто беше бързо и лесно - по-малко от 3 часа от първия признак до раждането. Дето се вика - едвам влязохме в болницата и родих. Още няколко минутки закъснение е щях да родя в коридора . И да, таткото беше с мен, но не влезе - как ще влезе облечен с ежедневните си дрехи, кой ще се занимава да го облича в престилка и прочие...
Да не говорим, че тогава присъствието изобщо не беше регламентирано, даже не се коментираше толкова.
Сега за третото дете му казвам - имаш последен шанс, ако искаш, но ако не искаш - няма проблем...Честно да си кажа - и на мен не ми се искаше, не че имаше как. Отново. Аз преносих. Постъпих в болницата на шестия ден - без родова дейност. Отново цял ден нищо не се случи - нито болки, нито контракции. Към 2 часа през нощта от мен изпадна нещо голямо, пихтиесто и кърваво (после ми казаха - ми тапата ще е било, какво друго....но не приличаше на предишните два пъти)....казаха, че имам вече 8 см разкритие, а аз не бях усетила нищо до момента. Родих в 5:20 сутринта - беше кратко и много болезнено, почти без контракции, които да ми помагат....
И отново - как си представяш таткото да седи до мен цял ден и цяла нощ в очакване на неизвестното....
И въпреки неприсъствието на таткото конкретно до мен и трите пъти - нито за миг не съм се почувствала изоставена, необичана или каквото там може някой да си помисли. Напротив - чувствала съм обичта му, подкрепата му, грижовността му по много други начини и в други детайли и жестове, а същевременно се радвам, че съм му спестила някои нелицеприятни гледки.
|
Re: Присъствие на таткото... [re: surfline]
