Преди да забременея исках при раждането съпругът ми да е до мен за да ме подкрепя и да разбере и той какво е да раждаш.
Като забременях и като видях той колко се притеснява за мен и бебето и го беше дори страх да дойде с мен на консултация да не би лекарят да кажел нещо лошо, реших че мога да му спестя излишните емоции.
Когато ми изтекоха водите и отидох в болницата съпругът ми беше 100 пъти по притеснен от мен.А аз бях доста спокойна все пак знаех, че този момент ще настъпи пък и ми беше датата на термина.Раждах в клиника, в която се намирах на 4 етаж, с добре затворени прозорци и добре изолирана.Знаех, че няма да чуе нищо дори и да си издера гърлото и това ме успокояваше още повече.
Ако беше до мен щях да се притеснявам за него да не припадне а не да мисля за раждането.
Както и да е викането си го спестих защото бебчо започна да губи тонове и по спешност родих секцио.
Така беше при нас и не съжалявам.Нито се обичаме по-малко нито се уважаваме по-малко.
Смятам, че ти и таткото на бебето ти трябва да решите какво да правите.Ако е много чувствителен на тема раждане и го е страх от този момент повече и от теб просто му спести емоциите.Леко раждане!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите