Трудно ти е, милата.....Аз нямах такива проблеми с Боби, но го пуснах на ясла много малък, на 1г и 3 мес. Може би като порастнат децата е по-трудно, такива са ми впечатленията от познати мами. Според мен малките се плашат от факта, че родителите ще ги забравят, няма да ги вземат от яслата. Затова в началото е такова изпитание за нас и за тях.
Аз много говорех на Боби преди да тръгне на ясла, а и вземахме храната от детската кухня, която е в яслата. Той виждаше как децата си играят, чуваше как пеят и някакси прехода стана по-лесно. Разбира се, че имаше месец на сълзи, но чак такова тръшкане......И моите очи се пълнеха със сълзи, обаче си казвах, че за детето там е много по-добре, отколкото при баби или гледачки. Или още по-лошо - с изнервена майка в къщи.
Сутрин си го водехме с колата двамата с мъжа ми, обличахме се заедно, говорехме си какво ще правят в яслата и какво ще правим вечерта като се приберем у нас. Но всичко ставаше много спокойно, детето ми разбираше, че с останалите е весело и лелите се грижат много за тях. Имаше и по-големи дечица, които се занимаваха с по-малките, гушкаха ги, водеха ги за ръка. Аз изпадах в умиление от такава картинка. И като видех как чакаха Боби на вратата и как му се радваха.....
Така беше при нас. За мен 2 неща са много важни - увереността на родителите, че постъпват правилно и спокойната обстановка в яслата. Това са сигурни предпоставки, че нещата ще се получат. А, щях да забравя - Боби ходи само 3 дена до обяд. След това го оставих за цял ден.
Успех!!!

Борис - 03.06.2004