|
|
| Тема |
Re: тръгнахме на ясла с много мъка [re: rufio5] |
|
| Автор |
aлбeнaди (take it easy) |
|
| Публикувано | 06.02.07 17:31 |
|
|
|
Леле милата! Разбирам те - ние също имахме доста труден период с яслата в началото. Не е било чак толкова тежко положението, но пак в продължение на 1 месец излизахме и се прибирахме с рев. Всяка сутрин, включително и уикендите повтаряше, че не иска градината, от както е тръгнала на ясла е невъзможно да я оставим нито на баба нито на дядо, като ваденка е залепена за нас, защото иначе реве като магаре. Но постепенно свиква и мисля, че сега положението е горе-долу нормално. Вече не реве сутрин и вечер, само се сърди по малко, ама бързо й минава
Това, което аз забелязах е, че в началото когато я оставях за половин ден беше много по-зле положението. Защото през остатъка от деня ми се разгонваше фамилийката - само мрънкаше и ревеше за всяко нещо, не ме пускаше и до тоалетната да отида без нея... И след първите 2 такива дена взех генералното решение, че ако ще ходи - ще стои по цял ден. И така и направих и вечер като я взимах беше доста по-нормално положението.
Ами какво да те посъветвам... Сигурно ти се къса сърцето, знам как е. Ама много й говори, много й обяснявай, все нещо ще й влезе в главицата. На Ани й казваме, че отива на работа, така както ние с татко й ходим да работим и тя трябва да работи, да прибира играчките, да помага да бършат децата като се покапат със супа... абе измисляме всякакви глупости И тя вече насериозно си мисли, че отива на работа и обяснява как ще помага на лелите да правят това или онова.
Ще свикнат децата, а на теб ти пожелавам здрави нерви! Рано или късно се преживява такова нещо. Ако не сега, ще е после като тръгне на градина. така че по-добре сега, защото докато са малки свикват пъ-бързо. Поне така казват опитните мами
Анна 8.12.2004
София 19.01.2006
| |
| |
|
|
|