След каот родих и ме изписаха, два дни по-късно ни се наложи да влезем в детска реанимация с висока жълтеница на бебето. Там изкарах 7 дни. Няма да спомена името на болницата, защото се прекланям пред работата на персонала в това именно отделение. Обаче това, което видях там и научих че е практика в домовете за сираци ме потресе. ... Имаше едно двумесечно цигане изоставено в много тежко състояние пред дом майка и дете - естествено прието и препратено в реанимация. Там само една санитарка циганка му обръщаше малко повече внимание и аз (когато можех). Бебето беше с хиляди диагнози + хиперактивно - т.е. ревящо нонстоп докато не спи. Докторките му менкаха стаята на два-три дни - за да не изнервя дргите пациенти с рева си. Когато се падна при нес, докараха много тежък случай - двугодишно. Трябваше тишина за да могат всички да работят по най-тежкия пациент. Изведнъж цигането спря да реве каот с магическа пръчка и спа 24 ч. като в просъница го хранеха и оригваха. Доста съмнителна ми се видя тая работа. Отидох при санитарката дето се грижеше повече за него да я питам какво става - тя ми каза, че му сложили някакво успокоително и сега щял да спи и да не реве доста време. Това ме потресе. Тя ми обясин обаче, че в домовете за сираци точно така правят с бебетата, персонал няма и не могат на всички да обърнат внимание, та с успокоителни - слагали ги в млякото или кашите. Един вид бебетата така или иначе са си свикнали с това ... Просто не вярвах на ушите си и очите си. Действително след като мина голямото търчане по двугодишното, цигането пак се разсъни и си ревна и надуваше главите на всички ... Но какво ви говори това за всички отрасли в домове за сираци ...