|
Баба знае 2 и 200!
Не знам как ние ще се оправяме, живот и здраве, дано всичко е наред и си имаме едно слънчице у дома!
Но по принцип си мисля, че това, което се вижда по улиците в голяма степен е измамно, не е реалността.
Значи първо, София е едно, а малките градове в страната-друго. А пък селата-съвсем бам башка.
В София по центъра пият кафе и бутат колички майки, чиите семейства имат добри възможности. И по принцип в София възможностите са по-добри.
Но в малките градчета например (аз съм от град с 80 000 души) майките пият само едно кафе или само една кола. Кафето е 30-40 стотинки, колата-70. Бакшиш не се оставя в малкия град. Ако някой остави, той е от София или от Пловдив, Варна, или е живял в чужбина.
Дрешките за излизане са едни и същи. Ние им викаме "дрехи за излизане". У дома се ходи с нещо вехто, домашно. А тези за излизане са вдигнати на закачалка, далеч от изпаренията на кухнята.
Струва ми се, че в малките градове, единственото, което имат бебнцета като по-едра покъщнина са количката и кошарката. Столче за хранене? На дивана, подпряно с 3 възглавници или бабата го държи, а майката храни. Активна гимнастика за 100 и кусур лева? Дундулка се бебенцето, разнася се, играе се с него, дава му се залъгалка. Люлеещо столче? Няма такава работа. Наземна оградка да играе вътре детето, да не пипа из къщата-няма такова нещо. Уолки-толки-какво е това? И това е съвсем нормално. Нас как са ни гледали без всички тези екстри?
Разбира се, по-заможните хора купуват всичко, но аз говоря за обикновените хора, които са на 300-400 лева доход, барабар с майчинството.
После в малките градчета се правят все още зимнини. Чушки, домати, лютеница, сладко, компоти-всичко е домашно производство. Чували с картофи, ябълки, моркови-всичко идва от някоя баба на село. Дори свинско, заешко, пилешко-на много млади хора им помагат. А храната все пак е едно голямо перо. Да, разбира се, докато детенцето е малко, няма да яде такива неща, но след това-пюренца, сокчета, всичко е от градината на баба.
В малките градчета почти не се кара кола. Много малко са хората (обикновено мъжете), които ползват постоянно кола. Градът като е малък, лесно се бута количката до центъра и се пие едно кафе.
После в малките градчета много хора се топлят по-икономичничко. По-малко стаи се отопляват, много често хората имат парно или печка на дърва...
В малките градове лекарите масово изписват старомодни лекарства, но евтини. Това го знам от директен източник. Просто хората не могат да си позволят скъп антибиотик за детето, примерно, и карат още на пеницилин и гентамицин, колкото и да не им се иска.
И после много хора помагат на близките си, приятелите си. Който е приключил с раджането на малки дечица-дава на следващия дрешки, количка, кошарка.
И накрая да кажа-българките са добри домакини. Шетат, готвят, перат, държат си къщите в изрядно положение. Ползват се икономично препарати, български прах за пране, но е чистичко, подреденичко.
И разбира се, остават 2-3 свободни часа, в които се ходи на разходка с приятелка и се пие по едно кафенце с кола за левче!
Е, вече ако имаш 200-всеки знае! Джиджи-биджи, луксозни стоки... Но кой не би ги похарчил тези пари, ако ги има, след като е за детенцето му...
|
Re: семеен бюджет [re: Джaя]
