Наистина е много типично за нашата нация да не си правим сметка и да харчим като бесни и съответно все да не ни стигат парите. Не ценим парите, но не знам каква е причината за това - генетична или наследство от комунизма. Но видях и хората по света как живеят. Верно - дразнех се първоначално, че са сметкаджии. Ама разбрах колко е хубаво да си такъв. Защото в крайна сметка имаш много и не се тревожиш за бъдещето. Тук за никой не представлява проблем да живее от разпродажби и да се храни в къщи. На много малко ученици им дават джобни пари - практиката е да си носят храна от вкъщи. И изобщо много такива дребни нещица, с които човек свиква и му стават нормални, а не бреме. Но в замяна пък си осигурява спокоен живот и не препере, че детето му може да се разболее и да няма пари да му плати операцията примерно. Е - не всички са така, но по правило парите се ценят тук и хората си правят сметка за всичко. А българите не обичат да си използват много главите и ядат и пият докато има. Разбира се не са чак толкова крайни де, изкарах ги малко като циганите. Но определено има крещяща разлика между западноевропеец и българин в отношението им към парите.
А специално за бебешки принадлежности, дрешки, колички, столчета за храна, легла и т.н. най-разумното е хората да си помагат с на кой какво му е останало или дори втора употреба да се купува - в крайна сметка това не са неща, които ще се ползват цял живот, а само за много кратък период. Пък и хубавото е, че бебетата нямат никакви претенции да носят нови и скъпи дрешки и да спят в нов креват или количка. Така че бебе с малко по-тъкни сметки и не дотам богат човек ще може да отгледа и то съвсем прилично

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите