Аз така се въодушевих в опита си да помогна,че вероятно съм изплашила много майки тук,за което искрено съжалявам.Нека да поясня,и през ум не ми е минавало да препоръчвам психиатри,камо ли лекарства и такива ми ти видове лечения.Абсурд!Но аз съм човек на науката,окултното ми е далечно,което пък не значи че го отричам.При всички положения обаче си права за 1-детското съзнание и този разговор точно са много деликатна тема и трябва много да се внимава.За това поисках рисунката на малката и впечатлението от поведението с куклата.Реално погледнато,проблемът/доколкото може да се нарече проблем/ е доста често срещан и не бива да създава притеснения.От друга страна обаче,такова поведение може да е зачатък на нещо много по-сериозно.Затова,ей така,за всеки случай и за спокойствието на родителите,ситуацията трябва правилно и внимателно да се анализира.
След като изразих първото си мнение,разгледах внимателно лентичката на Ася и нещата на мен лично ми станаха много по-ясни.Ами да,съвсем нормална е тази реакция на Елена.По-голямата част от вниманието сега е отправена към бебето по разбираеми причини.И тя понеже чувства липсата на това,което вече е имала само за себе си,си създава въображаеми приятели,с които може да споделя болката и щастието си.Детето се чувства неразбрано.Затова ролята на родителите в тази ситуация е много важна,основна.Те са тези,които трябва да обяснят,защо 1 бебе се нуждае от повече грижи и внимание,също и че обичат двете деца еднакво.Те трябва да приобщят Елена към грижата за бебето-да и позволяват да го държи или да помага при храненето,при смяната на памперсите.Елена трябва да възвърне чувството си за принадлежност към това семейство.Представям си бабите,дето от вратата се хвърлят да "мачкат" и да целуват бебето с разните му там "чу-чу-му-чу".И си представям Елена отстрани с тъжните очи : "Ехоооо,и аз съм тук,някой изобщо вижда ли ме?".Съгласете се,че такава е реалността в 99% от случаите.Някои деца не преживяват това кой знае колко тежко,зависи от характера.Но очевидно е ,че Ели е много емоционална и чувствителна и приема нещата по по-различен начин.Та ние си нямаме и най-малка представа какво се случва в на пръв поглед малката главица на 1 дете,можем само да гадаем.
Естествено,върху съзнанието на 1 дете влияят безброй много фактори.Всяко дете се появява в 1 напълно непознат за него свят,изследва и изучава го по свой собствен начин,възприема го по свое собствено усмотрение и реагира на собствените си изводи по аналогичен начин.Мама и татко са хората,които трябва деликатно да обозначават начина,по който малкото човече ще направи всички тези неща.
И хайде ще млъкна вече,че ставам досадна чак на себе си.Въпреки всичко,аз искам рисунката и впечатлението от поведението с куклата.Ще ми се да си свърша работата за собствено успокоение,а дали някой ще приеме съветите ми или не е въпрос на личен избор.