нашият син имаше 2-ма приятели - въображаеми, но съвсем истински за него.
толкова истински, че с приказваше с тях и докато вечеря сам на масата

ние не сме отричали съществуването им

играеше с тях, споделяше с тях - малко стряскащо беше да го наблюдаваме от страни

не сме го водили никъде, решихме /не знаем правилно или грешно/че това е период който ще отмине - той е емоционален, високо интелигентен, съобразителен. нямаше приятели с които да играе на тази възраст

също се страхуваше да спи нощем сам, поради което до към 6 годишна възраст редовно заспиваше в нашият креват

сънуваше невероятни кошмари - като ни е разказвал ние се потрисахме как може дете на 4-5 години да сънува такива неща, такава фантазия, направо стряскаща

както и безумни кошмари наяве като беше болен и с висока температура /39,5/

сега той порастна /чукам на дърво, жив и здрав да ни е/ - продължава да е емоционален и с невероятна фантазия.

питах го веднъж дали помни приятелите си /те си имаха и имена/ - каза че не помни, защото сигурно е бил много малък.

сега е смел, решителен, самостоятелен

аз мисля, че родителите усещат кога нещо не е наред, а от твоя постинг оставам с впечатлението, че дъщеричката ти е емоционална натура и всичко си е наред с нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите