Закачам се за шефа, че е последена. Пропуснала съм такава разгорещена дискусия, не може така!
Вярвам, че в спора се ражда истината. Но и най-добрият специалист (в случая за предпочитане педиатър) трябва да използва разумен тон, за да представи истината, която е открил в практиката си, в четенето и в обучението си. Давам нескромен пример със себе си - аз съм юрист, преподавам Трудово и Осигурително право. Изчитам всички въпроси, свързани с тази материя, давам мнението си, но не заплашвам, не обиждам, не споря ожесточено. Винаги съм се надявала с умереност, с цитиране на нормативните разпоредби, да убедя питащите, че поназнайвам нещо в областта и да ми се доверят. Почти във всички такива теми пишат хора, които не са специалисти и изказват невероятни становища. Не съм линчувала виртуално никого, не съм спорила... Надявала съм се просто да насоча в правилната посока.
Крайностите отблъскват разумния човек - така поне мисля аз.
За отнемането на родителските права - Поли, сигур щото си "медик", не знаеш, че да се отнемат родителски права в никоя държава не е произволен и елементарен акт. Няма социална служба в света, която да отнеме дете от майка му, защото последната е вярвала в това, което й казва лекарят на детето. А в Бг педиатрите наистина не казват, че водата е отровна за кърмачетата. Така че не плаши нещастните майчета, които и без това страдат в нашата мила Родина от всякаквите неразбории...
За водата - аз съм давала на сина си, кърмила съм го до 19тия му месец, наддаваше по 1 кг в първите си 8 месеца, после по-умерено. Не ми е спирала или намалявала кърмата от даването на вода. Кърмила съм по 6 минути, защото беше мнооого лаком и много повръщаше след кърмене, между храненията... Не смятам, че водата е отрова, щом е основна съставка на кърмата и АМ. В жегите съм давала, час преди и след кърмене не. Моят син можеше тонове кърма, вода да изпие.
Не поддържам напълно крайното мнение за кърменето на поискване. Много пъти съм казвала, че от поведенческа гледна точка не е нормално да се свежда всичко до едното ядене. Не съм психолог. То си е мое усещане. Според мен когато бебето плаче не само от храна има нужда, че да му подаваме цицата непрекъснато. Може да му е студено, топло, да иска да го гушне мама и т.н. Не съм на къра, не ме чака царевицата, че да го вързвам под гърдата и все да му е на сгода. Човек има и други, освен нуждата от едното ядене. А бебето само с плач показва, че нещо му се иска. Смятам, че можем да му позволим да плаче и когато не е гладно, а е жадно и т.н. Затова следващото си дете ще кърмя, дай Боже да мога и ако не иска вода, няма да давам.
И, да, за мен инстинктът на майката е най-великото нещо, което Природата/Господ е измислил.
Пък норвежците и германците, дето дават на 6-годишните си деца пюрета от бурканче, че не им се готви, сокове от галони по 3 евро и ги водят с памперсите до първи клас - е, не смятам да ги ползвам за пример.
Не вярвам, че смятате, че е полезно да се пият "натурални сокове" и да не се дават никакви пресни плодове, ама нали така е по-лесно...
|