|
Здравейте,бъдещи мамчета!
Виждам,че проявявате интерес към историиите на раждане на тези, които вече сме минали по този път и ще се опитам да ви разкажа моята.
Последно терминът ми бе определен за 9.12.2006. На 31.10 вечерта усетих стягане на корема, но не отдадох особено значение, тъй като си помислих,че това си е към екстрите на бременността.Все пак реших да не правя нищо и да се поизлегна.През нощта започнах да усещам болки, подобни на менструалните, а сутринта към 8-8:30 часа те вече бяха малко по-силнички, даже ме събудиха.Отивам до тоалетна и...виждам кървене.Обаждам се на лекарката,а тя вика : "Щом има кървене, взимай багажа и отивай в болницата!".Какъв ти багаж?Кой ти е мислил,че толкова рано ще стане?Както и да е...Мъжа ми вече беше заминал за работа, обаждам му се аз и му съобщавам какво е станало.Започнах да събирам багаж, поне това което имах в наличност. През това време половинката ми си дойде.Ударих си един душ и...айде към болницата.Все още бях ошашавена и не знаех, дали ще ме приемат на лечение заради кървенето /все пак оставаха 40 дни до термина / или направо ще раждам.
Приеха ме, прегледаха ме и се оказа,че съм направила 5 см разкритие.Викат ми: "Айде,качвайте се горе, ще раждате!"
Като си помисля,че плановете ми бяха за секцио,а даже не успях уговорка да си направя с лекаря.......Добре,че бебчо се беше обърнал в последния момент, 2 дни преди това бях на ехограф и се видя ,че е седалищно.
Последваха обичайните процедури: клизма, бръснене и..в предродилна зала.Сложиха ме на записи за тоновете на бебето и контракциите се засилваха. В това време мъжа ми се обадил на най-добрата ми приятелка,която е адвокат на най-добрите специалисти в града.Казал й ,че ще раждам и съответно тя им се е обадила да дойдат. Идва лекаря и вика: "Ти си искала секцио, ама то няма смисъл, няма за кога.Сега, като пукнем мехура и до 1 час ще си родила вече." Това беше към 11-11:30 часа. И действително- пукна ми мехура, водите изтекоха и болките се усилиха,започнаха напъни.Чух как акушерката казва на доктора:"Шефе, да я сложим ли на системи?", а той вика :"Не още, ще изчакаме 2-3 напъна и ако не тръгне по естествен път, тогава."Казаха ми да стана от магарето и да се разхождам- да,ама как, с тия силни болки? .В крайна сметка се изправих и..стана така,както доктора каза: след 2-3 напъна усетих че раждането започва./ За тези от вас, които ще попитат как съм усетила, ще кажа- не може да го сбъркате с друго, усеща се като позив за ходене по голяма нужда+болка/.Казах на доктора и на акушерките, че се започва. Качих се на магарето и след няколко напъна и доста силни болки /имам база за сравнение- раждането на дъщеря ми/, бебето започна да излиза.Точно в 12:30 нашият син Борис се появи на бял свят.Показаха ми го за секунди,но аз от изтощение и болка дори не успех да му се зарадвам.Само си помислих: Слава Богу, всичко свърши!ДА,АМА НЕ!Успях за минутка да се обадя на мъжа ми,на майка ми и на приятелката ми и...дойде момента да се вади плацентата.За мой голям ужас се оказа,че тъй като раждам 40 дни преди термина, плацентата все още е незряла и не иска да се отлепи.Наложи се ръчно да я отлепят.След 7-8 опита /натискане и бъркане, докато все още не е отминала и болката от раждането и наличие на контракции/, най-накрая успяха да я измъкнат.Все едно родих още няколко пъти- нямаще упойки, нямаше обезболяващи- всичко беше "натюр".Не знам защо бяха преценили така лекарите, но явно е имало причина.И тогава вече, наистина се свършиха мъките!
Полежах около 2 часа на масата и през цялото време говорех по телефона или пусках и получавах sms-и.
После с една количка ме отведоха в стая при други родилки.Не ми донесоха бебето /за разлика от раждането на дъщеря ми - дадоха ми я веднага след като ме настаниха в стаята, т.е. 2 часа след раждането/.
За щастие нямах нито един шев,Боби се роди малък.Можех да се движа съвсем нормално.Лошото беше само ,че имах много силно кървене, което продължи около 3 дни.
Към 18 часа реших да потърся бебето си,защото дотогава чаках, но никой не дойде да ми каже как е и къде е .Разбрах ,че е в кувьоз в интензивното на неонатологията и се качих да го видя.Отвориха ми намръщени лекари, едва ли не учудени защо искам да си видя бебето?!?.Както и да е , показаха ми го. А то, милото - толкова мъничко мишоченце, лежи в кувьоза голичко и цялото оплетено в кабели- следяха му сърдечните тонове и дишането, подаваха му кислород.Забравих и болките и всичко като го видях,така исках да си го гушна,а не можеше!!!.
Попитах лекарите в отделението :"Как е?",а те: "Ама много е рано още да питате, след 2-3 дни ще стане ясно."
Мили мами, на никоя от вас не пожелавам да чуе такъв отговор, не можете да си представите какво изпитах!
Поисках поне да ми кажат ка му е общото състояние, все пак знам ,че правят тест на Апгар още при раждането.А те: "Ами какво искате сега, той е недоразвит, органите му не са се развили!"
Пълен кошмар!!!!!.Този ад продължи 2 дни.Обадих се на приятелката си и ...всичко се промени.Шефът на неонатологията лично ми обясни най-подробно какво е състоянието на сина ми.Новините не бяха много обнадеждаващи, но все пак вече бях наясно, което е по-добре от неизвестността.
За щастие най-лошото мина, бебо започна да се подобрява и да укрепва с всеки изминал ден.На 4тия ден ме изписаха временно с уговорката да ме извикат като стане време за кърмене,а аз междувременно да мога да си го виждам всеки ден.3 дни след това ми се обадиха и..останалото го знаете.Сега сме си живи и здрави у дома.
Дано не съм ви отегчила с дългия си разказ, но се опитвах по-подробно да предам станалото.
И така, мили мами, желая ви леко раждане и помнете: Не се страхувайте от раждането предварително - при всеки е различно.Болката отминава и лошото се забравя, веднага щом гушнете своите малки бебенца!Това щастие не може да се сравни с нищо друго на света!Мислете позитивно!
Стискам ви палци и чакам останалите настоящи мами да ме последват със своите разкази
|
Моето раждане [re: 75capricorn]
