Здравей скьпо ,моми4е,много се радвам за темета ,с която си започнала.Много сьм ти благодарна и сьжалявам ,че чак сега я откривам.Изчетох ,абсолютно всичко много внимателно-и отговорите и най вече това ,което ти пишеш.И установих,че май сьм попаднала в сьщиа капан ,но неискам да си го призная.Дали от интелигентност,дали от гордост,за която винаги сьм мислела ,че нямам,но сьвсем сериозно,четейки всеки един твои ред,разбирам,че нещата при мен никак не са добре.Всичко което си изживяла и описала поне на 90% сьвпада смоето ейедневие ,е най добре да го нарека,защото ако кажа живот ,мисля ,че ще е пресилено.Но пак си мисля ,че ти в някои аспекти си дори многопо добре от мен.
Едно на рька е ,това ,че се лулея между Ада и Рая,и че попадам в различни настроения,но сьвсем друго ми се струва вече когато след всички обвинения ,които непрекьснато сама си отправям,и непрекаснато се критикувам за вси4ко,аз започвам да се усещам,че много често КРАЩЯ на сина .Което си е вече страшно и непростимо.При мен сьстоянието е следното
-не тьрпя никаква критика от никой.
-карам се с всеки който се опита да ме критикува,най вече близките ми-майка,свекьр свекьрва,после се обвинявам,сьжалявам,извинявам
-крещя на детето си ,че не ме разбира,че неиска да ме чуе(тои е едва на 1,6 мес.)
-крещя му ,че не прави така както аз искам,че трябва да е добро послушно и като кажа нещо ,да е казано и изпьлнено-ужаст не мислиш ли
-за сьщото и по сьщиа начин и с мьжа ми
-всичко трябва да е под контрол,льснато изчистено-и е,ама до педантичност.
-трябва да сьм непрекьснато заета,трябва нещо да правя ,защото трабва да виждам резултата от труда си,иначе почва да ме удря пьк сьвестта-"как така целиа ден ми е минал,а нищо да не сьм свьршила,почвам да се обвинявам
-липса на самочувствие-това си мисля даже ,че е от години
-много и излишни приказки,споделям личните си проблеми с всеки и дори понякога и кьдето и с когото ми падне.Винаги сьм аз тази дето говоря много и винаги сьм си мислела ,че за това всеки запознал се с мен после рядко или никога не ме тьрси
-амбиции,много амбиции са ме обладали-искам да сьм такава ,такава ,такава и в момента даже ако ти кажа с колко неща сьм се захванала,ще ми се чудиш на акьла,и нито едно не е направено и не го правя както трябва.Това най много ме унищожава.Исках да стана,ама много исках да стана доктурант,защото мьжа ми е такьв и вече почти е пред защите-та как така тои да може аз не.И опитах,писменниа го взех,на устниа решиха ,че не сьм сигурна в себе си ,и аз наистина застанах пред комисията и замлькнах,на елементарни вьпроси не успях да отговоря.Целиа свят след това разбра,а аз още немога да се примиря,и още излизам от сьстоянието в което изпаднах.Сега пак кандидатствам,но пьк нямам време и стимул да чета,защото сьм се захванала с друго.Пратих си дететто на ясла за да работя в банка,защото е престижно ,да не говорим ,че сьм го превьрнала в мечта.И там не са доволни от мен.В банката отидох (просто незнам как ме харесаха на интервюто-дьржах се еуфорично-както казваш ти,може би затова ме взеха,показах е много амбицирана,което не ми се смята за нормално сьстояние сьщо)от желанието и амбициата да изкарвам пари,как така мьжа ми ще носи пари в кьщи ,а аз не.
-обвинявам се ,че сьм си пратила детето на ясла,а то боледува,не минат 2-3 и е болен,а тогава да видиш какви нерви ме лулеят,нито мога да мисля трезво,нито да взема правелното решение,по 50 лева телефон правя ,за да ми каже някои или по точно за да ме успокои ,че вси4ко ,ще е наред сьс сина ми.
-обвинявам родителите си,че не са ме вьзпитали добре,защото сьм нервна,обвинявам ги ,че не ме разбират и ,че неса успявали да ме разбират(впоследствие баща ми почина),но не спирах да тьрся кусурите на майка си и баща си и от там и своите.
-Осьзнавам ,занам го и го виждам ,че мьжа и детето ми са кротки,особенно след като ме тьрпят,но ме дразнят защото не правят така както аз сьм решила,измислила,казалаи т.н
-аз сьщо започнах да се страхувам ,че ще ми отнемат родителските права,след като сама,се виждам как реагирам спрямо детето си
-непрекьснато се обвинявам,че неуспявам да проявя повече тьрпение
-другите майки споделят-"да и аз много крещя на детето си",но от това нито за миг не мие олекнало,та аз след това ми се иска да ме няма,да се изпаря,да се завря в дьното на Ада,за това ,че сьм си позволила така да му крещя,сьвеста ме убива и по часове рева
-ужасно ревнувам малкиа и на никого не го давам ,а ако го дам за малко особенно на свекьр или свекьрва,само ми е в главата,да не би да ме забрави малкиа и да заобича повече тях
-темата с килограмите-та аз от 13 години сьм все на диети и комплексарка от това ,че сьм по пухкава.Цикьла ми се наруши от диети,в годината 4-5 пьти ако ми доидеше М пак щастлива бях.От 13-до 21 години кои ли гинеколог не смених,и накрая се оказа ,че сьм с поликистоза и на двата яйчника и буквално ме отрязаха да имам деца.Нямах и средства за лечениа.Шест години чакахме сина ми,а сега искам и второ,защото програмата ми не е запалнена както трябва.
Благодаря ви много ,че ме изслушахте,може би има още неща недоизказани ,благодаря за това ,че я има тази тема и ,че някои може да помогне сьс сьвет.
Може би би трябвало вече да сьм вьн от депресиата,или каквото и да е там,но сьзнанието ми неможе да признае факта ,все още ,че аз наистина сьм за лечение.А още по малко ,че трябва да влезна в психистричен кабинет.
И още дно нещо искам да допьлня,когато трябжаше да се роди момченцето ми,един месец предида се роди баща му замина за 5 месеца в Германия.И 4 месеца не го бяхме виждали нитоаз нито бебето ,нито мьжа ми ни беше виждал.А ние с мьжа ми не сме се деляли повече от 24 часа за 9 години..
Непрекьснато ревях ,много ми липсваше и никои неможеше да ми запьлни тази празнота.Да бяхме силни издьржахме,това ходене допринесе много положително за бьдещата му титла като доктор,но ме унищожи психически.И все още се чудя и все още се питам,толкова ли неможех малко по силна да бях,та това са само 5 месеца,но явно не сьм устроена да сьм повече силна от това което сьм.Да не говорим ,че майка ми винаги е намирала повод да ми каже ,че не сьм достатьчно силна като нея.Нейниа живот мина по друг начин тя устоя и за това има куража да го каже.Така ,че скьпо момоче ,аз мисля ,че няма да имам това разбиране от страна на майка си,което ти си имала.Винаги са ми натяквани грешките ми най вече от най близките.И си мисля ,че е така защото не искат да ми останат дльжни,защото все се карам с някого за да докажа ,че и аз сьм права,а от там ти се слага етикет"устата"
Благодаря ви още ведньж.
|