Мерси много, че и ти пишеш тук! Това означава много за мен!
Благодаря ти за милите думи лично към мен!!! Казваш, че се радваш, че отново съм на Земята /а не в ада или рая/... а аз, аз се радвам хиляди пъти повече, не - аз ЛИКУВАМ, за това, че вече съм ЩАСТЛИВА майка и жена, че наистина се чувствам БЛАГОСЛОВЕНА с живото и здравото си дете до мен!!!
Права си за толкова много неща... за толкова много!!! За балканския ни манталитет, според който жената трябва да понася всичко, при това с усмивка на уста, и който уви доста бавно се променя към по-европейски... за това, че подобни теми все още са почти табу... че са някак сконфузни ... не дотам популярни...
Позволявам си да те цитирам, тъй като този абзац илюстрира много точно и ярко как се чувствах и аз, когато Алекс ми беше бебе:
"Моят Коко се оказа едно доста ревливо и неспящо бебе. Спомням си, че само като чуех началните трели на ревливата му ария, главата ми се стягаше в обръч и веднага се напрягах - не стига че не е спал повече от половин час, ами сега трябва да минат към 2 часа до следващото спане, през които аз не знаех какво ще го правя. Завиждах зверски на мъжа ми, когато сутрин го изпращах на работа и ми се струваше, че той тръгваше с неверятно облекчение, че ще си почине и физически, и психически, а аз ще съм подложена цял ден на шумова атака. Е, не е било така, ама кой да знае!"
Що бе, ама точно така си е било?!? Той ли през целия ден е слушал ревове, той ли не е могъл спокойно и до тоалетната да отиде, и да се нахрани? Неее... И аз завиждах на мъжа си... много... и исках повече да си е вкъщи при мен и бебето!!!
Пак цитат:
"Изпадах, меко казано в гневна криза, как на другите майки бебета спят като заклани навън, как като са будни намират с какво да играят, а не реват, а Коко само се чудеше за какво да се разплаче. Кошмар. Сега виждам, че на депресията очите са големи, а видяното чрез тях - нереално. И си мислех, че така ще е завинаги, че вече няма да има спокойствие в моя живот, че щастието си отиде - а то, щастието е било през цялото време в ръцете ми, но е било под друга форма. За съжаление, много късно осъзнах, че майчинството променя начина ми на живот, а не самата мене. Този проблем ме тормозеше доста дълго време - не исках да се променям, не може да съм се изграждала 25 години като един човек, и изведнъж, след 5 часа контракции да стана друг - всичко крещеше в мен, че няма да се дам, по-скоро не ми се живее, отколкото да се променя."
Браво, по-добре от това не бих могла да го кажа!!! Как успяваш само да изразиш точно нещата, които и аз усещах, и мен ме влудяваха и притесняваха... Още веднъж ти благодаря за хубавия и мил постинг!!!
В отговор на:
Нали за следродилната депресия е характерно лашкането от едно настроение в друго.
Само тук бъркаш! За следродилната депресия не е характерно това люшкане от едната крайност в другата! За нея типично си е само лошото, гадното, потиснатото настроение!!! Има едно друго емоционално разстройство, на което аз съм подвластна за съжаление, при което има такива неприятни лашкания с големи амплитуди в настроението... И то е лечимо, както и депресията. Нарича се биполярно афективно разстройство. За него са типични редуващи се противоположни епизоди - ту депресивни, ту маниакални /в психиатрията така се наричат епизодите на еуфория, приповдигнатост, раздразнителност, съчетани с грандоманни идеи, т.нар. на ежедневен език мании за величие, забързана реч, промени в съня, апетита и сексуалността, голяма жизненост и активност и т.н./ Така че, Чери, нямаш място за безпокойство и тревога! Щом се чувстваш щастлива, нека така да бъде! Без излишни страхове и опасения!!! Продължавай в същия дух!!!
Може ли едно въпросче - Бела по-спокойно бебе ли ти е от Коко? Въобще по-различна ли е от него на нейната възраст? Разкажи нещо, моля те!
|