|
Подарявам ти тази книга, защото
ненужното да се зачертае
@ мисля, че си чудесен родител
@ едва сега разбирам как си се чувствал
@ искам един ден ти и аз да бъдем най-добрите родители
@ мисля, че ще ти бъде съвсем безполезна
@ не знам по какъв друг начин да ти кажа какво чувствам
@ имаше разпродажба
@ искам да се посмеем заедно
@ не искам никога да се разпознаеш в нея
@ и иначе обичам да споделям всичко с теб
@ ще ме опознаеш по-добре като я прочетеш
@ когато закъсняваш за срещи, аз трябва да се преструвам, че си купувам книги
@ .............................................................................................................
Ако сте купили тази книга, за да я подарите на някого, ето ви няколко предложения за посвещение.
... А ако сте купили тази книга за себе си, обърнете бързо предишната страница и се престорете, че пишете посвещение! Нали не искате някой да си помисли, че имате нужда от наръчник за родители? Глупости, нима не знаете сами кое е най-доброто за вашето дете!?
"Всички деца са еднакви - невъзможни.
Различават се само родителите - някои правят от това проблем, а други - не."
Слободанка Лазаревич
Направете си тест
Дали сте родителят, който сте си обещали да бъдете?
1. Любимият ви педагогически израз е:
а) А сега бой!
б) "Ти му даваш пръст, то гледа да ти изяде ръката" - И понеже не искате детето ви да стане човекоядец, хубаво ще внимавате да не му давате нищо.
в) .... - Затова детето ви няма да получава излишни похвали.
2. Детето трябва да спре да прави нещо. Ще го насърчите с думите:
а) "Не ме излагай пред хората!"
б) "Виж как всички ти се смеят."
в) Непрекъснато се гевезиш..., а аз като бях на твоите години...
3. Когато детето плаче, вие:
а) ще побързате да затворите прозореца (не са длъжни всички комшии да го слушат как се дере)
б) ще кажете неубедително: "Такова голямо момче (момиче), а плаче!"
в) ще заплашите убедително " А сега ще те плесна, да знаеш поне защо ревеш!"
4. Детето ви е паднало. Вие:
а) запъхтяно дотичвате, за да му се скарате, че не гледа къде върви
б) ще го ударите, защото си е скъсало панталоните, които сте му купили онзи ден (трябва да се научи да уважава чуждия труд, нали така?)
в) само ще го укорите "Абе, говедо, не можеш ли да ходиш като нормално дете?"
5. Детето случайно е счупило ваза. Вие
а) във всички случаи веднага ще му удържите от джобните ("Чисти сметки - добри приятели")
б) ще унищожите някоя негова любима вещ (око за око, вазата за плакатите")
в) примирено ще констатирате, че това е нормално, щото само търчи като муха без глава
г) следващия път ще го ударите превантивно (защото се бие "преди да тръгне със стомна за вода")
6. Когато детето се е разиграло шумно
а) благо му напомняте как е завършила веднъж неговата игра - "Искаш пак да те водим в болницата, така ли?"
б) обяснявате му хубаво как изглежда отстрани - "Нужно ли е да ревеш като кретен?"
в) само го питате разбира ли, че това не подобава на възрастта му - "Докога мислиш да се правиш на глупак?"
7. Детето ви казва, че се страхува от нещо. Вие
а) ще му кажете самоуверено, че няма от какво да се бои и ще завършите разговора
б) ще му дадете положителен пример от съседите - "Бобан как не го е страх, а е по-малък от тебе!" - и ще завършите разговора
в) ще обясните, че само страхливците се плашат, а вие не обичате страхливци и ще завършите разговора.
8. Детето е направило нещо добро. Вие
а) ще се държите сякаш нищо съществено не се е случило (в края на краищата това и очаквахте)
б) ще му купите най-скъпия подарък в магазина
в) ще го похвалите с "Добре е, но..." и прецизно ще му изброите всичко, което през последните седем години не е направило добре
9. Най-подходящото време да четете конско на детето е:
а) когато сте на гости
б) когато му дойдат на гости приятели
в) когато гледа любимия си сериал
г) когато ви изнерви някой друг
Отговори на теста:
Ако ви беше трудно или невъзможно да решите теста - поздравления. Защото всички отговори са неправилни и са измислени, за да ви разсмеят и евентуално да ви подсетят колко е трудно ежедневно да бъдеш добър родител. Разбира се, вие и сами знаете това и нямате нужда от подсещане. Точно заради това този наръчник не е измислен, за да ви чете конско. Ако понякога ви се струва, че е така, вярвайте, за ваше добро е.
Ако не за друго, то заради вашите внуци - по-добре навреме да мислите как един ден вашите деца ще ги (мал)третират, отколкото после да ви се вдига кръвното.
МОДЕН КЪТ
ДЕТЕ ПО МЯРКА
Наистина ли мислите, че всеки е ковач на своето щастие? Или като родители тази сентенция ви обижда малко, защото премълчава това, което сте направили вие за детето си? Мисля, че не трябва толкова лесно да забравяме кой е създал този ковач и кой му е дал занаята.
И така, независимо от това дали човек е или не е ковач на своето щастие, едно нещо е извън всякакво съмнение - родителят определено е крояч на детето. Мене ако питате, родителите могат да бъдат наречени дори магически кроячи, защото само те могат от изключително малко материал (едва забележим под микроскоп) да създадат един или дори повече модела и то с различна големина - от S до XX.
Какво следва от това?
Първо, че всички деца са еластичен и благодарен материал и второ, че всеки родител дори без курс по шев и кройка е достатъчно квалифициран да се занимава с тази работа. Въпросът е само дали ще го прави като шивашки чирак или като ексклузивен дизайнер на висша мода. Тъй като дълбоко вярвам, че вие спадате към втората група (което доказвате и с четенето на този наръчник), искам да споделя с вас някои от тайните на големите майстори, които със сигурност ще ви помогнат да засияете на модния небосклон.
Начален курс по кройка
Лежерно или класическо?
Когато се роди бебето, сякаш получавате като подарък топ от най-хубавия материал. И щом го погледнете, у вас се събужда творческо вдъхновение - усещате непреодолимо желание да направите нещо от този материал колкото се може по-бързо. Но, внимание! Спомнете си поговорката "Три пъти мери, веднъж режи"! Ако не обуздаете своята прибързаност, рискувате да започнете да кроите детето на принципа "както дойде", съответно да му дадете възможност да избира като какво ще порасне, наивно вярвайки, че пътьом ще го преправяте и усъвършенствате. Внимавайте много, това ще бъде фатална грешка! Някоя сутрин ще се събудите с напълно непознато дете, което ще твърди, че е ваше и ще бъдете принудени да се съобразявате/приспособявате към с него, а не за това се решихте да станете родители, нали?
Значи, ако не искате да ви се случи нещо такова, трябва първо добре да помислите как изглежда детето, което ви е по мярка, т.е. какво дете ще ви създава най-малко грижи и ще отговаря на всички ваши очаквания.
Ето няколко полезни съвета, които ще облекчат вашия избор.
Модни течения
Едно от най-важните неща при сътворяването на децата е да прецените точно кой модел искате да получите. Естествено под ръка ще ви попаднат всевъзможни наръчници за отглеждане на деца и множество роднини, от които полезните съвети направо ще извират. Обаче обърнете внимание на клопката - всички те безочливо ви препоръчват това, което харесва на тях или което те смятат за добър и желателен модел, без да си дават сметка, че не те, а вие ще живеете по-късно с детето. Затова е повече от ясно, че сами трябва да решавате какво ще бъде детето (то самото, за щастие, няма да има право на глас поне още осемнайсет години!).
Следователно, не се повеждайте по модните течения. Те така или иначе се повтарят и на мода се връща това, което вече е било модерно веднъж или дори повече пъти. Да не споменаваме за непреходните модни детайли като вратовръзката или малката черна рокля.
Накратко, не си задавайте въпроса "Какво е модерно този сезон?", а "Какво ми стои най-добре?". Как да откриете това?
Единственият сигурен начин е да пробвате! След като мерите дреха, която ще носите най-много няколко сезона, логично е да премерите и детето, което трябва да ви служи цял живот, нали?
Логично е, но за съжаление трудно осъществимо - не можете да заемете и да изпробвате дете, първо, защото родителите не ги дават охотно и, второ, защото чуждите деца все пак са скроени по нечия чужда мярка. Наистина, има родители, които се държат точно сякаш са взели деца за проба - когато решат, че не им стават, ги оставят и отиват да си направят ново дете, но не ви препоръчваме това, защото отглеждането на дете е скъпо и е изключително непрактично да влизате в разходи за нещо, което няма да използвате. Нали не бихте си купили кола, за да я подарите някому, когото не обичате?!
Но не се отчайвайте, все пак съществува начин да си скроите дете точно по вашата мярка. Помислете само как бихте постъпили, ако ставаше въпрос за дреха. Точно така - щяхте да кроите по кройки!
Добрата стара мостра - вие
Когато избирате модел дете за себе си, внимавайте много да не ви подведе десенът на материала - това, че бебето има очите на вуйчо си, трапчинките на чичо си и краката (с извинение) на дядо си, все още не означава, че трябва да вземете за модел някого от тях. Ако питате себе си (което и правите), най-добре е то да порасне сякаш ви е одрало кожата. В края на краищата какво ви липсва?! Може да не сте точно последният модел, но вече казахме, че някои стойности никога не излизат от мода. Освен това знаете всичко за своята поддръжка и сте лесни за употреба. Пък и Господ е създал човека по свой образ и подобие.
Пола или панталон?
Единственият проблем при кроенето по родителски модел се състои в това, че детето обикновено има двама родители. Естествено този факт не е проблематичен сам по себе си. Напротив, даже е желателен, но само в случай, че родителите имат съгласувано мнение по въпроса какво и от кого трябва да наследи детето. Ако мненията са диаметрално противоположни, проблемът ще се появи. Защото както панталонът не може да има един дълъг и един къс крачол, така и детето не може да бъде едновременно мълчаливо като татко си и приказливо като майка си. Освен ако не сте му избрали модел "противоречива личност" за сезона зима-лято.
Та, какво да правим, когато се сблъскат двата родителски модела и никой не иска да отстъпи, което е логично, защото те са най-доброто, което детето може да си пожелае? Боя се, че победата ще отнесе по-упоритият и по-хитрият, тъй като всички средства са позволени. Впрочем и на модните подиуми невинаги побеждава най-добрият, а този, който има най-добра реклама.
Значи, ако искате детето да ви е одрало кожата, ще трябва и вие да одерете малко кожа от онзи, другия. Хубавичко покажете на детето всички недостатъци, които красят другия родител, присмивайте се (пред детето, разбира се) на всичко, което прави, а най-вече не забравяйте иронично да коментирате всичко, с което въпросният (въпросната) не е успял да се справи в живота. А, да, на всяка цена давайте положителни примери поне по един път дневно. Измежду съседите непременно ще намерите преуспели и умни екземпляри, които по нищо не приличат на човека, участвал в създаването на вашето дете. Ако смятате, че нямате достатъчно опит в такава борба за превъзходство на гена, спокойно повикайте на помощ роднините си. Никой политик не би могъл като тях да окаля "другата страна" (с която случайно сте семейство).
И не се притеснявайте за детето - един ден то със сигурност ще ви бъде благодарно за тази борба, а целта оправдава средствата, не е ли така?
Естествено не е задължително то да бъде абсолютно същото като вас. Може да бъде като вас, но малко по-усъвършенствано. Това е и темата на следващия урок.
Преправяне на стари модели
Мечта на всеки родител е детето му да го превъзхожда, да бъде по-добро от него и да постигне повече в живота. Заради това се мъчите и се лишавате - за да има то всичко онова, което вие не сте имали. И за да бъде всичко онова, което вие не сте!
Как да постигнете това? По същия начин, по който се преправят стари рокли - малко стеснявате, за да ви отпусне в талията, малко набирате, за да ви прикрие корема и ето ви добре стеснено и набрано дете.
Малък проблем с този начин на кроене е това, че децата знаят да бъдат неблагодарни. Сякаш не разбират, че им желаете доброто. Те просто отказват да ходят на уроци по пиано, които вие толкова сте искали да посещавате, когато сте били деца, а вашите родители не са ви позволявали. За разлика от вашите родители, вие сте изпълнени с разбиране за детето си, но то, неблагодарното, не ще и не ще. Освен това не му било интересно и предпочитало да тренира карате. Да, да, та да му счупи някой ръката! Как ще свири после? А ще свири, да не се казвам............................................................ (впишете името си)
Висш курс по кроене
Ако имате по-голямо дете, значи вече сте завършили началния курс и сте готови за по-високото ниво. Честито!
Преди да започнем уроците от висшия курс, би било полезно да преговорим накратко наученото досега.
Първо, знаем, че трябва да имаме обмислен подход за възпитаването на детето. Няма да работите отгоре - отгоре, пък каквото излезе, само да е живо и здраво. Не, бавно ще размислите кой модел ви пасва най-добре, ще стигнете до извода, че ви трябва образец, а най-добрият образец сте вие и точка. (Или точка и запетая, защото може да решите да подобрите модела, който са създали вашите родители и това е нормално като се има предвид, че те са били самоуки, а не майстор-кроячи като вас)
Освен това сте научили да се доверявате на своя вкус и крояческо умение, така че при второто дете и през ум няма да ви мине да взимате под внимание каквито и да било модни течения. Това, че бабите и дядовците, разните наръчници, а и самото дете, имат желание да следват модата и мислят, че може и другояче, си е само техен проблем. Сами да си раждат каквото им трябва. Едно вече сте си скроили, ще си скроите и другото.
ПО КРОЙКАТА НА ПО-ГОЛЕМИЯ БРАТ ИЛИ СЕСТРА
Най-добрият начин да скроите второто дете е да използвате кройката на първото. Реално това е формулата на успеха и в други професии - писателите публикуват нови, допълнени издания на книгите си, режисьорите снимат втора, пета и седма част на кинохитовете, а остарели певци се връщат на сцената с модерни аранжименти на най-популярните си песни.
Още по-важно е, че по-голямото дете е идеална кройка, която ще ви спести време и енергия, не само защото вече имате опит с този модел, но и защото то самото ще работи вместо вас.
Е, редно е все пак малко да си починете и да се порадвате на плодовете на своя труд. Толкова сте се бъхтили с първото дете - гладили сте пелени, ослушвали сте се ужасено дали диша през нощта и винаги грижливо сте го учили да бъде ваша радост и гордост. Второто наистина би могло само да се потруди малко - голямото по цял ден му е пред очите, значи, да заповяда. Не можете вечно да слугувате.
За съжаление с децата не е толкова просто. Въпреки всичко, което сте направили за тях, те могат да бъдат и непослушни.
Трудните материали
Първият урок от висшия курс ще засяга работата с материали, които са трудни за кроене и шиене. Ако сте се опитвали да ушиете нещо от коприна, се сещате за какво става дума. Точно когато наместите всичко и вдъхновени започнете да си представяте колко хубаво ще ви стои дрехата, коприната започва да се мърда под пръстите ви, да ви бяга под машината, да се гърчи и да се мачка докато не ви дойде до гуша.
Е, тук се познават истинските майстори. Само малко търпение, ред, труд и дисциплина и няма материал, който да не може да бъде укротен, дори детето. По-голямото.
Какво да правим, когато кройката се повреди?
Първият проблем, който можете да очаквате, е по-голямото дете да не се съгласява да бъде образец. А хубаво сте му обяснили, че то сега е голямо и вече не е бебе, че не можете да тичате и по неговите пети, че изобщо не може да става въпрос за биберон, че трябва да си дава всички играчки на по-малкото, защото то е бебе и не разбира, за разлика от голямото, което би трябвало да разбира всичко това след като скоро ще навърши две години! Да, не се учудвайте, наистина има и такива неблагодарни деца, за които нищо не значи, че така великодушно (преди да им е дошло времето) ги провъзгласявате във възрастни. Те просто искат да останат малки. Нещо повече, има и такива, които започват отново да се напикават в гащите и в леглото, само и само да ви ядосат и да обръщате внимание на тях. И вместо да служат за пример на по-малкото се превръщат в големи бебета, които ви правят за смях пред другите.
Какво означава това? Кратко и ясно - развалила ви се е кройката, гарантираща бързо и лесно кроене.
Решението естествено е нова кройка, но откъде да я вземете? Не се заблуждавайте, в "Бурда" още не са почнали да пускат кройки за деца. Значи ще трябва отново да потърсите решението около вас. Може би у съседите? Сигурно ще се намери някое дете, което да давате за пример на своите, дори да се наложи да послъжете. В края на краищата не е нужно вашето дете да знае, че съседчето е толкова послушно, защото всеки ден го бият преди да го пратят на пазар, нито че е толкова тихо, защото го е страх от родителите му. На вашите деца показвайте само резултата ("Виж колко е тих и послушен, защо не вземеш пример от него?"), това, че малкият образец е нещастен така или иначе не е ваша работа. Не можете да се тревожите и за комшийските деца, нали? За какво са "Социални грижи", да не дава Господ?
Какво да правим, когато моделът иска да твори?
Другият проблем, който може да възникне, ако решите да кроите по кройката на по-голямото дете, е вашето по-малко дете да го прихванат налудничави идеи да реши, че и само може да моделира, т.е. да расте по своя воля вместо по кройка. А това може да го поведе в посока, съвсем различна от вашата.
Този проблем обикновено е нерешим за обикновените шивачи и калфи, но във висшия курс по кроене ще узнаете как се стига до него. Също както платът бива нападнат от молци, така и детето бива нападнато от изблици на непокорност. И, както гоните молците с нафталин, така и за децата съществуват множество изпитани техники за връщане в правия път, съответно кройка.
Правило номер едно гласи: изтръгвайте от корен всеки опит за самостоятелно решение. Обличайте го само с умалели дрешки на по-голямото дете, а ако се налага да му купите нещо ново, купете му същото като на по-голямото. Това сигурно ще му избие от главата идеята, че е нещо отделно.
После гледайте да го запишете при същата възпитателка, за да свикне отрано да го разпознават като нечий брат или сестра. Защото, както сами знаете, човек без име е човек без идентичност. По-нататък едва ли ще твърди, че е отделна личност и ще се побере идеално в кройката. Да видите как ще расте - като бяло лале - красиво и празно.
ПОСЛЕДЕН ВИК
(НА МОДАТА)
Накрая, преди да получите дипломите си за висококвалифицирани майстор-кроячи, идва ред на последните модни новини. Някои може би няма да ви харесат, но във всички професии има мигове на възход и падение. Щом сте избрали родителския занаят, сигурно предварително сте били подготвени за сътресения. Да започнем от лошите новини:
Съществува само един съвършен майстор-крояч и това е Майката Природа. Всичко, създадено от нея, спада към непреходното в модата и предизвиква безкритично възхищение. Чували ли сте забележки за силуета на някоя планина или за кройката на залеза? Разбира се, че не сте, ненапразно се казва "съвършенството на природата". Но май не сте чували някое дете да бъде наречено "съвършенство на родителя". Тук е и втората лоша новина. Не само не можете да създадете съвършен модел, но трябва да сте подготвени и за критики, най-вече от крайно небрежни кроячи като злонамерените съседки или разни роднини. От тях, задължително зад гърба си, ще чуете "Само виж на какво прилича" или "Ако аз му бях родител..." Но не им обръщайте внимание - това е само пословичната колегиална завист в тази професия. Същото, както когато за първи път отивате при някой зъболекар, фризьор или автомонтьор. Щом зърнат зъбите, косата или колата ви веднага ужасено ви питат "При кого, за Бога, сте ходили?!". Сякаш никой на света не разбира колкото тях, а за да се докажат, са готови да сравнят със земята постиженията и на най-добрите майстори. Представете си само как в хола ви влиза бояджия, оглежда картините по стените и ви пита кой, за Бога, ви е нацапал така къщата.
Затова не позволявайте да ви смутят разни злобари и многознайковци. Нали се научихте да различавате любителите от майсторите?
(Ако имате някакво друго мнение относно възпитанието на децата, ще ми бъде крайно интересно да разбера откъде сте го прочели. Сигурно в боклучливите наръчници за родитeли, които сега се издават под път и над път! Глупости!)
А, да, за малко да забравя добрата новина: децата растат, така че който и модел да им наложите, рано или късно ще им умалее.
......
Практически упражнения за начинаещи
Облечете момиченцето
отляво надясно:
златните ръце на дядо
вуйчовото умение да прави пари
любовта към книгите на кака си
мамината твърдоглавост
артистичната жилка от баба
зъбите на дядо ("Върни ги веднага в чашата! Веднага, казах!")
умната глава на татко
маминото меко сърце
лелината пестеливост
лелината (по бащина линия) склонност към пиенето
Непреходни модни аксесоари за родители
Какво носят майките?
Майките задължително носят и чанта, и пазарска торба, а в чантата - снимки, които показват на всички. В главите си носят копнеж, който не показват никому, а отгоре теглото на цялата къща, в сърцата си носят надеждата, че детето им ще оправдае тяхното съществуване.
Какво носят бащите?
Модата за татковци се определя от това накъде са тръгнали. Когато отиват на мач, обикновено носят вестник, върху който сядат и под който вкъщи се крият от натякването на жените си. Когато си тръгват от работа, носят работа, а когато отиват на кръчма, носят угризения на съвестта. Когато отиват за риба, носят червеи, а на връщане гордо носят синовете си на рамене и бяла риба в торбата, когато са в отпуска, носят бирено шкембе, а на сватбата на дъщеря си - най-тъжното лице.
Конкурс
за най-голяма глупост
Уважаеми родители, уведомяваме ви, че на последното събрание на Комитета по екология беше основано Дружество за защита на околната среда (но и на началото и на края) на детството. Негова главна и засега единствена задача ще бъде борбата срещу глупостите, които непредпазливо казваме на децата или пред тях. Първата акция на Дружеството е наградната игра "Избираме най-голямата глупост". Каним всички заинтересовани да ни изпратят своите предложения, които ще включим в състезателната листа. А сега ви предлагаме да прочетете глупостите, събрани на учредителното събрание на нашето дружество.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Първо предложение:
Кого обичаш повече - мама или татко?
Този въпрос е глупав, защото кара децата да сравняват различни чувства (въобще как се измерват чувствата?) и да определят предпочитаната от два различни вида обич. Как впрочем бихте отговорили вие на въпроса кого обичате повече - по-голямото или по-малкото си дете? А мъжа (жена) си или детето си?
Второ предложение:
Хайде, целуни леля!
Това нареждане е глупост, защото кара детето да показва чувство, което може изобщо да не изпитва. Не е задължително да се обичат всички лели, нали? Дори когато ви носят шоколади. Представете си, че шефът ви нареди да целунете счетоводителя - "Хайде, цункай този чичо, защото ти даде заплатата!" ?!
Трето предложение:
Спиш ли?
Но, моля ви, какво бихте отговорили на такъв въпрос? Особено ако спите.
Четвърто предложение:
Дръж се добре и да прекараш хубаво!
Глупаво пожелание, защото тези две неща обикновено не могат да се съчетаят. Ако отправите честен поглед към своето детство, ще признаете, че най-веселото прекарване е било именно когато не сте се държали добре (или поне не в смисъла, който най-често родителите влагат в тази дума).
Пето
Де да бях на сегашния ум и на онези години...
Това е глупост по простата причина, че всеки ум е отлично пригоден за своите години, поне до края на пубертета. Освен това, наистина ли би ви харесало да прекарате младостта си като досадни предвидливи старчета, които само гледат отстрани как се забавляват другите? Или все пак мислите, че глупостите, които сте правили, са били така сладки?
...
Цитат от Учредителното събрание на Дружеството за защита на околната среда (но и но началото и края) на детството:
"Някога някой е казал, че няма тъпи отговори, а само тъпи въпроси. Някой друг, вероятно по друг повод, е казал, че хартията търпи всичко. Сега, по трети повод, аз искам да кажа, че ако хартията търпи всичко, то децата не се длъжни. Бъдете малко по-внимателни, когато се обръщате към децата и не им говорете неща, които сами бихте провъзгласили за глупости, ако ролите бяха обърнати."
Н. М., председател на дружеството
Специалитети от домашната кухня
КАКВО ДА СГОТВИМ НА ДЕТЕТО
подарък за читателките
мултипрактик
готварска лъжица, с която можете едновременно да готвите и да възпитавате -
подарък за всички читателки, които ни изпращат свои рецепти
шефът на кухнята препоръчва
Меню
Пиле мамино - специалитет за гости
На татко прасето
Свиня такава - специалитет за един човек
Слон такъв - специалитет за тромав човек
Краво глупава
Гъска загубена
Соме! - рибен специалитет
Говеда - специалитет за няколко души
Стари семейни рецепти
Как да му запържите чорбичка
"Една хапка за мама, една хапка за татко, една хапка за мечката..."
Ако искате детето ви да израсне не себично създание, трябва още от малко да го учите да не е саможиво и да не се храни за собствена изгода. Напротив, всеки залък трябва да си има пощенско клеймо за кого пътува към стомаха. Е, по една лъжица за всеки от домашните, а ако забележите, че сте му сипали повече, отколкото сте в семейството, спокойно прибавете към списъка и тези , с които не сте в близко родство - детето ще се радва да хапне малко за кумовете, за изоставените деца, за политическите партии... Помислете си каква радост ще му достави да яде за колелото си или за вашия автомобил, особено като му обясните, че и те ще пораснат от това.
Ако не си изядеш бързо всичко, ще дойде котката да ти го вземе!
Това е поучителен начин детето ви да разбере законите в света на възрастните и овреме да се подготви за отговорните функции, които го чакат.
Да се вгледаме отблизо какво послание получава детето от заплахата, че котката (или по-големият брат или някое комшийче) ще му изяде храната, на която се назлъндисва.
На първо място ще заключи, че светът е пълен с грабители, които се спотайват на всяка крачка, за да отмъкнат чуждото. На второ - че винаги се намират такива, които искат, ако ти не искаш, нещо повече, които само дебнат своя шанс, както и че родителите няма да ги има вечно, за да те пазят от насилниците.
Трябва да призная, че от всички тези заключения детето може да бъде и малко уплашено от суровостта на света, който го чака, но поне ще научи, че е длъжно да се бори за себе си. Ако не друго, ще навикне да яде бързо и лакомо, което е идеална основа за един бъдещ бизнесмен.
Ако изплюеш, ще те пребия
Съвършената рецепта, която ще научи детето ви да преглъща безропотно обидите в живота. А по-добре да ги преглъща, отколкото да си пати задето е търсило правдата.
Ръководство за използване на рецептите
Когато приготвяте детето по рецептите, внимавайте за съотношенията - от всички продукти трябва да се взима по малко (колкото една щипка) иначе може да ви приседне.
Приятен апетит!
Речник на езиковите колебания
Превод на малко познати лъжи и поговорки
Защо родителите лъжат децата вместо да им казват това, което наистина мислят?
Защото лъжите винаги звучат някак по-добре от истината, а и са по-кратки. След лъжата безпрекословно има точка или още по-добре удивителен знак, а истината неминуемо влачи след себе си лавина от детски въпроси. Ето и няколко примера, подбрани, за да се уверите в несъмнената правота на горното.
Лъжа "Щом пораснеш, сам ще разбереш!"
Превод: "Не ми е удобно да говоря за това сега."
Защо в този случай е по-добре да изречете лъжата?
Първо, защото не оставя място на други въпроси, каквито са например "А защо ти е неудобно? А какво значи неудобно? А големите защо се срамуват? И защо "това" е срамота? Дай да видя... (Забелязали ли сте, че децата изобщо не си поемат дъх между въпросите или ако го правят, продължават да ви гледат особено?)
Освен това е за предпочитане детето да узнае отговора по някакъв друг начин, след като ви е неприятно. Не е ли по-добре за "това" да му разкаже някой връстник? Вярно, връстникът може също да не знае точно истината и да причини повече вреда, отколкото полза, но в края на краищата детето все някъде ще прочете за "това" - вестниците и без това пишат за всякакви глупости.
Лъжа:
"Ако лъжеш, ще ти порасне носът като на Пинокио!"
Превод:
Страхувам се, че няма да разбера кога ме лъжеш и затова искам да се подсигуря и да те накарам да казваш истината (на мен).
Защо и в този случай е по-добре да излъжете? Защото най-плодотворните възпитателни методи се основават именно на страха и принудата. Къде щеше да му излезе краят, ако не се страхувахме от последствията? Ето например вие - щяхте ли да спазвате закона, ако не се бояхте от наказание?
Лъжа:
Наистина си невъзможен/на!
Превод:
Днес имам лош ден, боли ме главата, а и в службата ми скъсаха нервите и изобщо не знам дали ще успея да свърша всичко останало, което ме чака, а най-много искам да си легна да спя или да замина нанякъде, но даже това не мога да направя, защото всичко накуп може и да не е толкова страшно, но сега така ми се струва, защото имам лош ден и ме боли главата, а и в работата ме ядосаха...
Какво мога да кажа, когато този пример говори сам за себе си. Достатъчно е да преброите думите, за да се уверите, че лъжата е по-просто решение. Наистина, детето може да си помисли, че нещо с него не е наред (то наивно вярва, че само си играе), но в края на краищата човек не може във всяка секунда да мисли за чувствителната детска душа, особено, ако има лош ден, боли го главата, а и в работата са го ядосали...
Лъжа " Така или иначе няма да разбереш"
Превод: "И аз не знам"
Естествено, че е по-добре да кажете на детето, че е твърде малко, за да разбере, отколкото да си признаете, че и вие, вече големи, нямате представа защо самолетът не пада, как картината стига до телевизора и откъде е родило куклата, която разнася из стаите. Сякаш не е достатъчно, че вече ви бие на тетрис и на други видео-игри!
Затова е по-добре детето да повярва, че то е глупаво, щом толкова много неща не разбира, отколкото съвсем да загубите авторитет пред него (и пред себе си). Защото детето така или иначе след някоя и друга година неопровержимо ще докаже, че е умно, а за вас не може да се твърди нещо подобно.
Лъжа:
Ако не си добър, ще дойде да те вземе баба Яга!
Превод: Няма превод, защото това е истина! Баба Яга наистина идва да вземе тези, които не са добри!
лъжа:
И най-големият глупак щеше да схване досега.
превод:?!
Нима трябва всичко да ви се превежда? Вече ви обясних хиляда пъти, че по-добра и по-ефикасна от истината.
Господ да ви е на помощ!
насочено образование
курс по общуване
Първи урок:
Да, да, ти ще ми кажеш!
лесно му е било на Вук* да каже "Пиши така, както говориш"1, понеже е живял в друго време. Ще ми се да го видя в днешно време. Много ми е любопитно как би се ориентирал сред тези хора, които дори не мислят така, както говорят, камо ли да пишат.
Затова е от особено значение навреме да подготвите детето си за живота. Имам предвид истинския живот, а не колумбийските телевизионни бози, в които героите се извиняват непрекъснато и си казват "Обичам те!" и "И аз тебе!" по сто пъти на епизод. Нали сте ги виждали как само се превземат с децата си?! Например "Да не би да имаш някакъв проблем?" или "Не се тревожи, разбирам те" и всякакви подобни. Като на филм, както се казва. Лесно им е да говорят така като им го е написал някой друг, че отгоре на това им плаща, за да го изиграят. Да ги видя какви са с истинските си деца! И дали тези мъже в реалния живот мият съдовете и носят на жените си закуска в кревата? Да, бе.
Но вие естествено не вярвате вече в Дядо Мраз, в Дядо Коледа и в други залъгалки за малки деца. А и децата, за Бога, не би трябвало да се отглеждат с такива приказчици. Какво ще стане с тях утре-вдругиден, като ги емне животът? Когато вас вече няма да ви има да ги пазите? Затова ги научете навреме как стоят нещата в действителност и ги подгответе за реални ситуации. Като например влюбването.
Втори урок:
"Къде ти е акълът?"
Първо и най-важно е по никакъв начин да не показваш, че си се влюбил! Затова научете детето си никога да не се обажда по телефона на обекта на своята симпатия. Ако го чуете да вдига слушалката, задължително проверете на кого върти и ако излезе, че наистина е имало намерение да се унижи, бързо прекъснете връзката и му избройте всички последици, до които може да доведе тази необмислена постъпка: този (или тази)
на другия край на кабела може да си помисли, че вашето дете е хлътнало, (което може и да е вярно, но не оправдава непредпазливостта) и после да злоупотреби с това. Как? Много просто - като води вашето дете за носа. Ако имате син, сигурно вече можете да си представите тези малки кокетки, които свиват устни и се глезят, а тоя вашият само дето не се побърква пред тях. Ако имате дъщеря, нещата са още по-лоши. Тези хулигани от малки обмислят само как да я използват. А тя, глупачката, само ги гледа с тези нейни очи и не трепва...
|
Най-лесният начин да си съсипете детето [re: Debora]
