Уважаеми г-н Професор и Потребители, пиша следващите редове с надеждата,че ще бъдат прочетени и правилно интерпретирани от някое ужасено, побъркано от тревога и страх момиче, в каквото се бях превърнала аз за последния месец. Нямам за цел да обвинявам когото и да било, напротив: питая голямо уважение към медицината и всички упражняващи я.
На 30г. съм, първа бременност, бащата е на 31. Желаейки да бъда съвременна и "подсигурена" си направих БХС, като очаквах да е аналог на американския triple test.
Получи се силно повишен риск за даун 1:91, препоръчаха ми амниоцентеза. Преди да си направя теста бях лежала за задържане с кървене в болница и ми слагаха Прегнил. Кръвната проба дадох 2 седмици след последната доза.
Уведомих за престоя си в болница лекарката в генетичния кабинет.Никой не ме попита с какво са ме лекували в болницата- интересуваха се само дали пия успокоителни или антидепресанти. Взеха ми крив, платих си и тръгнах.
След злощастния резултат от теста, когато се разплаках по време на "генетичната консултация"и отново споменах болничния престой, същата лекарка "светна" да ме попита дали случайно не са ми слагали хормона. Оказа се, че това е идентичен на изследвания хормон HCG, но никой не можа да обясни дали това е причина за резултатите, колко време е действието на лекарството и т.н. Напротив- дамата отрече крайният резултат от теста да се е повлиял само от нивото на един от хормоните. А и във формуляра, който изпращали в лабораторията в София заедно с кръвта нямало питане за хормони...
Както и да е- действаха по протокол и си изпяха песничката за амниоцентезата. Дадоха ми образец на информирано съгласие- да си го чета и да решавам сама.
Не мога да Ви опиша какво преживях. Започнах да звъня в лабораторията в София, където се обработва кръвта и се прави теста. Говорих с всичките си познати гинеколози. Никой не даваше гаранция, че след кървенето ще устискам подобна процедура- разписваш се на документа и сама си носиш риска.
След 3 седмици изчакване по съвет на личния гинеколог /за да отмине евентуалния привнесен ефект от Прегнила/ се озовах в София, на 14 етаж в Майчин дом. Бях се свързала по телефона и уговорила с една от доцентките там, която беше искрено съпричастна, да повторят теста, както и да ми направят морфология на плода. В Пловдив отказаха втори тест, защото не е "по протол"...
Направиха ми ехографски преглед в Майчин дом и техният най-добър ехографист не видя нищо обезспокоително. После видя и теста. На едната страна на епикризата ми написа, че плода е нормално оформен и иска втори БХС скрининг, а на обратната- че е видяла теста, втори БХС е излишен и препоръчва амниоцентеза, тъй като не само единият хормон е висок, но и другият е нисък. Доцентката изрази мнение,че вторият "набеден" хормон не е нисък /беше в норма/, но след горните препоръки отказаха да ми вземат кръв. Платих си за втора /пак по същата "плоча"/ генетична консултация.
Обясних, че съм имала кървене, а напоследък от притеснение получавам и контакции. Въпреки това ми записаха час за амниоцентеза /без да кажа или да подпиша каквото и да било/ за следващата седмица. Увериха ме, че ще ме наблюдават и ако имам тревожни симптоми, никой няма да ме постави на риск....въпреки, че ме записаха за манипулация в същия ден, в който трябваше да постъпя?!?!
Прибрах се у дома. Уредих - с нови молби и вече на лекарства за контракциите- да ми вземат кръв за втори път на място, както и да я приемат за изследване в София. Вторият тест се оказа напълно в нормалните рамки 1:281, нивото на хорионгонотропина беше спаднало 2 пъти.
...За 4 седмици след всичко, което изчетох и чух, мога да кажа само: момичета, внимавайте с тези процедури, у нас те се правят по "поевтинен" начин- напр. изследват се 2 вместо 3 хормона и т.н.- и още са в "експерименталния" си етап!!! Освен това рискът с "лош" резултат детето действително да е болно /говоря ако се базирате само на БХС/ е равен на този от аборт или усложнения при амниоцентезата /1:200/.
Помислете добре, преди да се подложите на пренетална диагностика, особено ако преди това сте приемали хормони!
|