Здравей, Лорета!

Пише ти една бъдеща майка / живи и здрави/, която не може да се "похвали" с особени проблеми през бременността до момента / и слава богу/, но не бих казала, че не съм имала моменти на стрес и силен необясним плач. Бях прочела в един от форумите, че детето ти трябва да е готово за всякакви емоции и ако понякога не се чустваш добре, по-добре си поплачи - няма нужда да го заблуждаваме, че живота навън е розов. Съгласна съм с това мнение, но не и да се прекалява естествено. Въпреки, че не можем да го контролираме - поне аз незнам как... има и нещо друго - съдбата ни поднася толкова, колкото можем да носим - и като чета мнението ти оставам с впечатление, че си адски силна личност, така че не и се давай. Продължи борбата си с проблемите с мисълта, че бебчо ще бъде готов някога да се бори със своите и може би ще ги преживяваш по-леко или поне няма да ти тежи мисълта за неговото състояние. Все пак сили ще ти трябват отсега нататък и съвета, който ми дават на мен, и който усещам, че върши работа е - МИСЛИ ПОЗИТИВНО! Благодарна съм на съпруга си за тези думи и истината е, че и той самият е пример за това, че действат. Човек предизвиква съдбата си с мислите си...Съветът ми е оттук нататък, не преставай да се опитваш да се усмихваш или си попей ако можеш - на мен лично ми помага - в следващия момент се случва нещо хубаво...А при теб хубавите нещица ти предстоят - желая ти много здраве, за да можеш да им се радваш пълноценно...Леко раждане и много, много усмивки със здравото ти бебче...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите