В нашите тренинги по пренатално възпитание с бременните във Варна много оживено дискутираме този въпрос, тъй като въпросът за предстоящото раждане е е дин от основните, които вълнуват бъдещите майки.

По време на тази тема изяснявахме преимуществата на естественото раждане, на домашната среда, на активното, съзнателно и осъзнато отношение и поведение на майката по време на раждането и особено значението му за последващия период на развитие на физиологията и психиката на бъдещото дете. Демонстрират се техники на дишане и други психологически подходи, които имат за цел да намалят и трансформират болките, да развията нагласи за продуктивната страна на процеса на раждане. Надълго и нашироко обсъждахме въпроса, какво отражение дава върху психиката на детето различните интервенции по време на бременността и раждането.

Не сме агитирали или препоръчвали на никого раждане в домашна среда, но моето лично убеждение е, че това е най-добрия начин по който едно дете може да дойде и да се посрещне на бял свят. Все пак за да се случи това е необходимо специална нагласа и увереност в себе си от страна на семейството и майката и ако липсва такава, е по-добре да не се рискува.

Тъй като, в голямата си част бременните се интересуват главно от информация и знание от стандартната и масово тиражираната физиологична и чисто медицинска страна на проблема, въпросът за пренаталното възпитание на майката, детето, за развитието на специфична сетивност и усет, не просто интелектуално да знаеш, а сетивно да усещаш и емоционално да чувстваш, кое е по-добро за теб и детето ти, не се пставя, не се осъзнава и не се взема пред вид.

Затова пък, когато децата поотраснат, моят кабинет, както и кабинетите на много колеги психолози се пълнят масово с проблемни майки и деца. При по-внимателно вглеждане в процеса на дългогодишна практика през последните години масово причините за тези проблеми водят до пренаталния (вътреутробен) период на детето, както и на травми на самата майка още от нейния такъв период. Моите лични наблюдения и изследвания върху това, както и на екипа колеги, с които работим, доказаха връзката на тези състояния с механистичното, формалистично отношение към раждането и родилките в болниците, като процес едва ли не на конвейр. Рутинираното и формално отношение, нерядко зле прикрито бездушно отношение на лекарските екипи, студената и безлична болнична обстановка допълнително натоварват психиката на майката и лишават акта на раждане от неговата специална, интимна и сакрална атмосфера. Проблемите на поколението от 60-тте години на миналия век, определено се свързва с психологическя дистрес на раждане в нашите болници. Разбира се вече има частни клиники и етажи в общинските болници за ВИП-клиенти, където обслужването и атмосферата в момента се опитват да съчетаят разбирането и уюта на "домашното" раждане", с осигуряване на лукс и модерно медицинско обслужване.

Въпросите са сложни и спорни, затова всякакви категорични и свръхкомпетентни изказвания и апели било в полза на едно или друго, са най-малко неуместни, тъй като дори в средите на специалистите - медици - пренатолози, психолози, неврофизиолози и други няма единно мнение. Живеем във време на роенето на множество научно обосновани гледни точки. И най-доброто, което можем да направим е не да се придържаме твърдоглаво за една от тях, а оптимално да се възползваме от колкото се може повече възможности.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите