На моя син ходроцелето го откриха рано - на 2-3 месеца беше. Принципно хидроцелето е вродено и до годинката може да се оправи от само себе си. След годинката обаче има много малко случаи, при които се е затворило само. Инфото ми е от нета, така че не мога да гарантирам 100%, че е вярно.
Моят син го следяха в детска урология в Пирогов (то другаде няма такава де) почти всеки месец до годинката и после по-рядко. На година и половина решиха, че най-вероятно няма да се оправи само и трябва да се направи операция. Операцията е необходима, защото дори и да не пречи много хидроцелето, то е една потенциална опастност - например при една лека травма в областта на гениталиите (а всяко дете пада, удря се и т.н.) може да доведе до сериозни и спешни проблеми.
Това ме убеди, че все пак колкото и да е неприятна една операция, по-добре да изберем нея, отколкото несигурността. Оказа се, че синът ми е имал и малка херния, която са забелязали по време на самата опарация.
Самата операция беше около час. След това малкият спа почти целия ден, като от време на време приплакваше. Вечерта дори стана и се разходи за кратко. На следващия ден ни изписаха и после ходихме на превръзки. На 7-8-мия ден свалиха конците и вече можехме и да го къпем. Разрезът е около 3-4 см, малко голям ми се струва на мен, нооо все пак нещата минаха относително леко. Пожелавам ти и при вас да е така. В крайна сметка докторите би трябвало да си разбират от работата.
Каквото и да решите, успех!