|
Ами съместимо е, как да не е - двете малки деца не ти пречат на работата. Стига да има кой да удари едно рамо Казваш, че имате баби-ентусиастки, което е чудесно - ние нямаме в наличност. Другия добър вариант е детегледачка, особено ако се навие да помага и в домакинството - така ще имаш предостатъчно време да общуваш със семейството си сутрин, вечер и през уикенда, без да грохваш от умора.
Аз не съм преставала да се трудя ни за миг. Вярно, че преместих офиса вкъщи, ама пак имам хиляда неща за вършене всеки ден - банки, счетоводства, срещи, презентации, телефони, имейли... даже в един момент ми се струва, че да работиш от дома си е сто пъти по-гадно! Имаш суперважен разговор с Австрия, да кажем, а в далечината някой се провиква: "Маааамоооооо, имам пиш"...
За количката - изчакай, докато родиш, може каката да я е освободила вече. Давид пенсионира нашата още на 1г. и 1-2м., понеже искаше неуморно да ходи. Купихме му от тези, бутащите се колелета и така, каталяса ли от вървеж, започваше гордо да "шофира".
Това със спането и мен много ме фрустрираше, обаче се оказа не особено сложно. Първите 8 месеца аз нощувах с малкото бебочество в спалнята, заради кърменето, а Давид - с баща си, в детската стая. Никак не исках да се изпоразделяме така, но на всички ни беше по-спокойно. Нито големия се будеше посред нощ, нито момата се съобразяваше със сутрешните гръмовни ритуали на брат си. Ако имате съответното количество стаи може да пробвате. След това инсталирахме Атина в една сгъваема кошара и сега двамката са заедно в детската, а ние с тати - където ни е мястото
Както ти е писала и албенади - очаква те нещо страхотно хубаво и всичко е въпрос на организация! При децата с малка разлика ревност на практика няма - нашия батко изобщо не помни, че някога е бил сам и не страда от това, че не получава цялото ни внимание. Само в началото му беше зор да свикне, че бебето е все пак живо и не може да се щипе, хапе и удря. В такива случаи с баща му бяхме максимално строги и ексцесиите бързо престанаха. Сега Давид помага, дава на сестра си водичка, носи и играчки, постоянно я целува и и казва, че я обича. Тя също умира за него - гласа му да чуе и грейва като беззъбо слънце. В колата се возят без никакъв проблем отзад, Атина е в столче, той - не. Вечер ги слагаме двамата в голямото корито и се отпочва едно пляскане, цопкане и хилене - аквапарк нищо не е...
Сигурна съм, че ще намериш начин да работиш и да се радваш на щастието си едновременно, не го мисли отсега. Нещата винаги се нареждат по най-добрия начин
Давид 21.12.03
|
Re: пак съм бременна [re: zlatkap]
