Аз пък изобщо се разминах със сватбата със биологичния й баща! Според мен, това е въпрос на мироглед. Има хора, които не намират за нужно да сключват брак, аз лично, като всяко момиченце си мечтаех да облека бялата рокля, но, уви, разминах се със това щастливо събитие. Пък, що се касае за конкретния човек - много съм доволна, че така се случи. Но, ако беше се случило, аз щях да съм поредната бременна булка. Може би е най-добре хората да се познават, да са живяли заедно, да се оженят или не, но да знаят, че могат да разчитат един на друг, и да са сигурни, че имат искрено желание да станат родители, тъй като това е удоволствие и ангажимент за цял живот, и не би трябвало да бъде каприз от типа "днес искам бебе - утре - не"! Ако във двойката има разбирателство, доверие и любов, и потребност от едно дете, независимо дали носят пръстени или не, нищо не би трябвало да им пречи да го имат. Родител не се става със брачно свидетелство! Или, поне така смятам аз!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите