Е, е, Браво, Браво! Аз по-принцип много се радвам на такива смели майки и въобще не се съмнявам, че има нещо по-велико и важно нещо в живота, но кагато това се случи с мен, изпадам в паника....А всъщност много, много исках това бебе, мечтаех си, сънувах го... А пък сега може би и това, че рано разбрах какъв ще е пола - пак момче!!! ме настрои песимистично... И като се прибавят и тревогите за годините и то стана една депресия...Явно въобще не трябва да се знае предварително пола. А ти как се справи?