Искам да ти споделя, че моята дъщеря изкара 45 дни жълтеница. Все едно си имах китайче :). В началото доста се впрягах ... Педиатърката искаше дори да правим нагревки, но аз отказах. Като минаха две седмици без резултати от захарчета и глюкози просто спрях всичко. Ходихме по разходи и лека полека всичко отшумя. Не знам благодарение на жълтеницата ли, но дъщеря ми въобще не разбра какво е колика. Нито ние - щастливите родители. Ядеше, наддаваше и спеше като за световно. Чак ми беше скучно с нея, понеже рядко оставаше будна повече от 10 мин. след хранене... И така ... сега е вече на 6 и толкова много ни радва.

Също и пробно хранене "претърпях" и там бях "насметена" от педиатърката. Поради жълтеницата бебето си направи режим на 5 хранения от началото - за което бях обвинена едва ли не като убийца. Накараха ме да я будя посред нощ (към 1 ч.) за 6-то хранене. Аз не бях много убедена, че трябва да го правя - при условие, че си надаваше и растеше нормално, но съпруга ми настоя. Така че същата вечер опитахме - резултата беше, че бебчето първо ни се разкрещя за дето го будим, после отказа да суче и накрая след около 1 ч. борба да сукне поне веднъж заспа на гърдата. С това приключих с 6-то хранене. Също смених и педиатърката - понякога това е доста успокоителен вариант.

Така като гледам вашето бебче е мъничко и ми се струва нормално да хапва по-малко - като израсте ще си засуква повече - природата така ни е създала да даваме мляко точно толкова колкото има нужда детето - особено в началото.

Мисля, че най-важно за вас е да се успокоите и да действате, както чувствате, че е най-добре за бебето. Сигурна съм, че каквато и степен на жълтеница да има гладно няма да остане - обикновено като са им празни стомахчетата, нищо не е по-силно от инстинкта имм да ги запълнят.