|
Кенга, мислих какво да кажа, но по добре от теб не мога да го измисля.
Да ви споделя опита си, щото и аз се пека на тоя огън в момента. Мария е на 2.5 години и от 5-6 дни се опитвам да й махна памперса. В тая връзка искам да те подкрепя горещо за думите ти и също да потвърдя, че няма такова чудо като израза 'крайно време ви е'. Всеки път когато посещаваме тукашната сестра за някое мерене или преглед я питам кога ще стане време да го махам тоя памперс, кога? Тя ме гледа и се усмихва и все ми повтаря, че е малка още. И то с такъв тон в гласа, като че ли съм някакъв инквизитор дето иска нарочно да изтормози детето си.
Трябва да отбележа за при махането на дневния памперс, че си мислех 'Със сигурност ще се боря с вятърни мелници до края на дните си', но детето учудващо добре се справя. Тя вече е достатъчно голяма за да може да бъде убедена с думи и да разбере кое е правилно и кое не. Имали сме 2-3 инцидента до тук през деня и (чук чук не смея да се похваля още) откакто махнахме дневния памперс без да я форсирам или насилвам по някакъв начин от 4 дни тя става абсолтно суха сутрин, както и не се напикава навън или наобяд, когато също не й слагам памперс. Едиственото спорене за слагане отнове беше преди два дни, когато стана и се гушна в баща си, аз му извиках нещо от рода на 'Какво ми се гушкайте айде слагай детето да пикае, а той ми отвърна нещо от рода на 'То на мен ми се ходи, като на музикант в чуждо село, кво ми даваш зор' и тя като чу, че си говорим с нотки на спор в гласовете почна да се тръшка 'Иска пампис, иска си гоооо'. Аййде пак съвети, уговорки, обещания за розовата рокля и т.н.
Проблема с течностите и ние го имахме до скоро, но след като реших, че е време да махаме проклетото чудо памперса някак си с налучкване стигнах сама до извода, че ако искам детето да не се напикава инцидентно трябва да спре да се налива с течности постоянно и безразборно. Беше се стигнало до там, че тя вода не пиеше. Само сок от ябълка и чат пат портокал до 1-1.5 кутия от един литър на ден и особено вечер с едно неразливащо се шише в леглото, като не заспиваше без него. Дори се е случвало цяла нощ да спи захапала шишето. Казах край, ядосах се - още повече, като започнах да забелязвам, че бебешкото коремче не изчезва ами напротив става по-бирено и голямо и изхвърлих всички шишета от подобен род в деня в който бях сигурна, че детето може да пие от чаша спокойно и без да се улива. Сега й давам сок 1-2 на ден и когато почне да обикаля из нас и да мърмори и повтаря като стара оплаквачка 'Иска си шока, къде е шока, няма го бе ей...' аз й наливам водичка и й давам да пие от чашка, като й казвам ‘Ето, ако си жадна пий водичка, много е полезна и важна’. По някакъв странен начин думата, че нещо е ‘важно’ много й харесва и тя се ухилва до уши и повтаря ‘Ааа, важноо’.
Та това е моята история до момента. Аз съм казала и няма да повторя в къщи повече, че аз повече памперси няма да купя. обясних няколко пъти, че розовата фея дойде и ги взе и край.
Е такива работи при нас... Като си говоря с майка ми по телефона и споделям, че чувството ми е, като у нас да е някаква странна смесица от цирк и лудница. Ама това е положението, момичета, като сме отишли на фронта ще се борим, няма как. Пожелавам Ви успех във всички битки!
Като послеслов искам само да вметна, че повечето деца тук спят с нощни памперси почти до 5 годишни. Пет може и да ви се стори много, но категорично при 3-4 годишните си е напълно нормално.
Поздрави от мен и малката пикла.
Редактирано от Eлф на 08.07.06 10:54.
|
Re: Нощен памперс-докога? [re: Keнra]
(Джедай)
