|
*щypчo*, напълно ти влизам в положението! И много ти се възхищавам!
Ле-ле 4! Да са ти живи и здрави всичките!
Накратко, съвета ми е да се видиш на ултразвук, за да преценят количеството води и зрелостта на плацентата.
А надълго - ако ти се четат излияния:
Аз много се тревожех към края понеже бебето малко мърдаше, почти никак - я помръдне веднъж в денонощието, я не. Е, имаше една вечер по-голяма активност, но това не доведе до нищо.
Поради тези тревоги, всеки ден чаках с нетърпение да му чуя тоновете. Аз нямах опит от преди с преносването, понеже другите две ги родих на термин и 3 дни преди съответно.
Нещо ме глождеше, защото в 32-ра седмица ми споменаха, че водите са малко. Затова настоях за ултразвук, който си платих и от който излезе, че термина ми е точно 31-ви май, както аз го бях сметнала, а не 1-ви юни както докторката. Освен това се потвърди подозрението за намалели води. Това най-накрая я накара да ме приеме на 6-ти сутринта, а не на 7-ми както искаше. При прегледа тоновете в началото бяха около 90 и аха да ме остави да раждам индуцирано, ама после вика апарата не бил в ред - я, да се повтори към 12 часа. Тоновете си бяха наред. При приема - аз с 4 см за отскок и никакви контракции или каквито и да е признаци за наближаващо раждане...
И така - казаха ми - ако не родиш до довечера или през нощта - на 7-ми сутринта - ще предизвикаме. Цял ден - нищо. Мериха тоновете още 2 пъти - в норма. Никакви контракции или пък движение на плода - да се побъркаш. Четох до 2 часа през нощта - не можех да заспя от тревога. Точно загасих лампата и се обърнах на хълбок и усетих да изпада нещо голямо от мен - желеподобно, голямо и кърваво - после се оказа, че било тапата. Тичам при акушерката - тя ме преглежда и ведро ми съобщава "момиче, ти раждаш. 8 см". Викам си - брей, как раждам, пък да не знам?! Свалиха ме в родилно и се почнаха болките - пък аз не търпя. Взех да моля за упойка дори (хем идея си нямах как е с упойка, щото другите две ги раждах без) - те викат - не може - много е напреднало, а и преносваш....а никакви контракции, само боли...никакво чувство за напън. По едно време ми казаха да напъвам - ама всичката пара отиде в свирката - демек, в лицето - после се ужасих от многобройни и миниатюрни кръвоизливи (ама и те минаха за около 3 дни)...По едно време взеха да викат "тоновете, тоновете, дишай, дишай, дай кислород на бебето", една легна върху мен да избута бебето...усетих, че ме срязват и изваждат бебето - по късно разбрах, че са приложили форцепс, но много добре - никакви следи нямаше от него. По-важното бе, че водите били много малко и зелени - това наложи антибиотик на бебчо за 7 дни, щото явно се е бил нагълтал...
А хита беше, че докторката дето ми следи бременността на 6-ти мисля беше като каза "Ако беше МОЯ пациентка, досега да съм те изродила" (демек, ако си я бях "избрала" с 500 лева по тарифата на болницата), а в съботата преди това като питахме с мъжа ми - не може ли по-рано да се индуцира и защо да чакаме 7 дни - отговори "не мога да си правя експерименти" и аз реших, че сигурно има правило да се чака 7 дни.
Явно моята докторка искаше да изчака до последно бебето да тръгне само. Чувала съм също, че индуцирано раждане със система окситоцин боли много повече от естествения процес.
Но не си мисли глупости от рода на почивни дни и световно...аз мисля, че на който и да попаднеш и в МД, и в Света София - ще си свърши професионално работата (друг е въпросът, че са станали по-комерсиални - правя разлика с предишните раждания - също без плащане, но тогава същите хора бяха много по-човечни и внимателни - за Света София говоря). Ето - моето раждане тръгна през нощта - само с 2 акушерки, после дойде съвсем млада лекарка, но всичко мина добре!
Само ми остана съмнението - трябваше ли да чакам толкова, че водите да зеленясат? Питам после лекарката дето ме изражда - ами нямало как да знаят, че са зелени - те си гледали тоновете...
Важното е, че бебето се роди добре - красиво и напълно оформено - 3550 гр, 51 см. Е, сега се лющи - нали е преносено
Стискам ти палци всичко да мине по най-добрия начин и за бебчо и за теб!
Дръж ме в течение, че много се развълнувах - 4! Боже, ти си герой!
Аз спирам - няма да се пробваме за сестричка! Казах и на акушерката - "ей тука ще ми сложите на входа на болницата портрет, че като ме видят отдалече да ме връщат"
|
Re: Дайте съвет ? [re: *щypчo*]
