Ами повече от сигурно е,че не би трябвало да е така.
Обаче нашата здравна система е такава.
Ти сещаш ли се за болница (дори частна) в която всичко е наред?
Някоя болница (не говорим дори за конкретен лекар), в която всичко е организирано и като отидеш те посрещат, настаняват, обясняват, обръщат ти внимание, държат те за ръката, когато имаш нужда ..и..това се отнася до всички пациенти?
Ние сме в България.
Не забравяй това.
Тук колкото и да е неприятно се оказва нормално да зарежат родилка 3-4 часа сама в предродилна зала и да отидат да гледат мач или сериал..
Какво говорим за операция, която някой лекар е планирал, а друг вероятно в същия момент е планирал друга операция в същата зала?
Всички имат нужда от персонално отношение. Дори здравите хора.Особено хората с проблеми стават още по-чувствителни към липсата на внимание.
Не е нужно да си затваряме очите.
Но...нямам идея какво може да се направи, за да се промени ситуацията.
Колко случаи има когато родилки имат уговорки с някой лекар, а той в последния момент им отказва да отиде, понеже са почнали да раждат посред нощ? Или пък предизвикват раждане с месец по-рано,за да могат да излязват в отпуск спокойно ?
Това нормално ли ти звучи?
Има толкова проблеми в здравната система,че..най-добре да е здрав човек.

Но никой не избира дали и кога да се разболее..

Виж..когато трябваше да ми правят амниоцентеза, чаках лекарката близо 3 часа в един коридор. Понеже съм здравно осигурена (и си плащам здравните вноски редовно) имах талон за постъпване в болница, но..бях "настанена" на несъществуващо 4-то легло в стая с 3 легла ..т.е. изобщо не бях настанена, но се водех настанена..
Би трябвало да ми се полага легло, закуска, обяд и всичко останало, нали?
Да, ама не.
Стоях на един стол и чаках 3 часа да се появи лекарката..
Междувременно стана обяд, другите майки на етажа обядваха..аз гледах.
Не,че ми се е хапвало това, което те ядяха, но..най-малкото беше редно да ми предложат, като на бременна, нали?
Е..след 3часа чакане дойде съответната докторка, прегледа ме и каза,че според нея е рано за амниоцентеза и..да отида пак след 2 седмици.
..
След 2 седмици пак отидох.Този път психически подготвена за всичко това(то разбира се се повтори..). В крайна сметка докато чаках много се ядосвах, но..амниоцентезата мина безболезнено, резултата беше добър и.. сега като се замисля, съм благодарна на докторката,че си свърши все пак работата професионално..
Мога да пожелая на всички болници да намерят толкова средства,че да могат да си позволят хем да хранят здравната каса и цялата администрация(което се оказва неизбежно за Бг), хе да осигурят достатъчно средства за консумативи (които сега сама си купих, макар да ми се полагаха), хем да има за чаршафи, ремонти, и т.ен обновяване на базата на болницата..
Защото..в момента единственото, което имаме е добри лекари.
А лекарите са ни професионалисти - поне повечето от тях.
Честно казано не знам как работят в тези условия в които работят.
Не говоря з апарите, понеже от частните кабинети си ги набавят и едва ли могат да се оплачат от липса на пари точно..