Знаеш ли..аз не мисля,че някой тенденциозно постъпва зле с хората които имат проблеми. Просто и лекарите са хора. Верно е,че професионалната им етика не би трябвало да позволява да допускат дискомфорт у пациентите, каквито и проблеми да имат, но.. да се твърди,че го правят нарочно и целта им е да те накарат да се почувстваш непълноценно животинче ми се струва несериозно. Не е оправдателно такова отношение, но се случва. И според мен не е правилно да се персонализира и човек да решава,че е насочено лично срещу него. Разбирам,че човек когато има проблем е много по-чувствителен към всякакво отношение проявено към него - и добро и лошо.. Но.. да се твърди,че някой лекар е способен да съсипва психически пациентите си с ясното съзнание ,че го прави..ми звучи невероятно.

За това с "кой държи ножа в момента" не го разбирам..
Пациента щом е стигнал до назначаване на лечение (каквото и да е), значи е в ръцете на лекаря, който го лекува. Да се злоупотребява с това е престъпно. Не е реалистично и да се очакват чудеса. Доктора е длъжен д анаправи най-доброто на което е способен за пациента. Моето мнение е,че в крайна сметка е важен крайния резултат. Няма нищо по-съсипващо от любезен лекар, който те гледа в очите, държи те за ръката и е некадърен да ти помогне реално.Може би той става за психолог, но не и за хирург. Всеки трябва да си тежи на мястото. Ако един лекар ми е помогнал да се излекувал, но не ми се е усмихвал и не ми е давал надежда през цялото време, аз пак съм му благодарна.

Преди години сина ми се роди близо 40 дни по-рано. Лежа в интензивно отделение в кувьоз с хиляди тръбички отвсякъде и с проблеми с дишането. На простия ми въпрос какво е състоянието му и до кога ще е в кувьоз, лекарката, която се грижеше за него троснато ми каза:
"Правим каквото можем- рисково е детето, никой не може да ви каже до кога ще е така.Както е добре, може да се влоши за секунди"
Това успокоително ли трябваше да ми звучи?
Психически дали ме е успокоило?
Обаче..виждах,че правят каквото могат.С всички бебчовци в интензивно- не само с моето. Как да им се сърдя? След 10 дни, когато го извадиха от кувьоза бях най-щастливата и благодарна майка . Бяха спасили детето ми.
Дали , ако някоя любезна лекарка ми беша казала :"Не се притеснявайте, детето е добре,нишо му няма" и ме беше успокоила тогава, а след няколко дни състоянието му се влошеше, аз щях да се чувствам по-добре?
Защото и такива случаи има..
Благодарна съм на целия еким в МД,че направиха всичко което могат за да помогнат. Нито за миг не са ме заблуждавали,че състоянието е розово.. Много плаках, много преживявах.Да..ножа беше в тях.Но не вярвам да са ме карали да страдам нарочно. И въпреки нелюбезното отношение (което аз отдавам на притеснението им за това как ще се справят) аз съм им благодарна.Защото се справиха блестящо.