|
Отслабването в първите месеци на бременността, съпътствана с хиперемезис е характерно - и сега малко черен хумор - това е еднственото хубаво нещо на това драйфане. Аз и двата пъти отслабвах с по 3-4 килограма до 3-я и 4-я месец и не наддавах изобщо до 6-я. После по 13 кила до края и така не се ошишках и двата пъти.
Иначе колко пъти ми мина мисълта за аборт, особено първия път, няма да ти казвам и добре, че бях в болница, и то за задържане, че да ми се скарат лекарите, че не мога да желая аборт, при положение, че лежа за задържане. И това е съвсем нормално, изобщо не се обвинявай за тези си мисли - знам в какво състояние си и защо си мислиш такива неща. Отврат е. И вторият път си го помислих един път, но това бебе беше планирано и желано, не че първото не беше, но просто не го планирахме и затова се засрамих и вече не си го помислих. Знам, че нямаш желание и настроение за нищо, знам че и нищо не ти се върши, знам че ти се гади даже и от ходенето, да не говорим за ядене и пиене, но има нещо много важно - опитай се да не плачеш, да бъдеш що-годе спокойна и да не се ядосваш за това ,що точно на теб се е случило.
Казвам ти го, защото първата бременност си изплаках очите за нещастната бременност, дето ми се случи, ядосвах се от най-малките неща и синът ми като се роди беше най-ревливото, неспящо и неспокойно бебе на земята. Почна да спи като човек чак след 2-та му година, а ние с баща му ходихме като парцали през този период от недоспиване и умора. Втората бременност не си позволих една сълза и някакви лоши мисли за бременността и това бебе, дъщеря ми, имам предвид, не е онова бебе - синът ми. Сега мога да заявя, че си почивам докато я гледам, а аз буквално я гледам, щото тя само яде и спи - реве много малко.
Ако ти е кофти и имаш още въпроси, пиши ми на лични, пък може и в кю-то да се намерим, знам че точно в този период имаш нужда от много подкрепа. Иначе всичко свършва още на магарето в родилна зала, щом бебока излезе - доказано е.
|