И аз бях така. През първата бременност имах ужасно много работа и нито за миг не успях да си почина, да сенасладя на бремеността и буквално от работа отидох да раждам.
През втората бременност имах страхотни проблеми и от лично и от професионално естество. Септември 2005 беше един от най-кошмарните месеци в живота ми. Всеки ден ревях почти целодневно, поради пълната безизходица, в която се намирах. Но истината е, че нещата не бяха толкова драматични, колкото аз си ги представях. Просто хормоните допълнително придават някаква тежест на проблемите и общо взето от мухата правиш слон. Но това няма значение за теб, защото ти си го преживяваш тежко, а това, доколкото съм чувала вреди на бебето. АЗ също бях притеснена как ще се отрази това на втората ми дъщеря... Е, София я преносих, противно на всичките ми очаквания и тя е най-спокойното бебе което познавам. Спинка си, папка си, гука си и мноооого рядко реве.

Не знам какво да те посъветвам. То е ясно де - грижи се повече за себе си!!! Това е.

Анна 8.12.2004
София 19.01.2006