|
Тема |
Re: кой е виновен [re: Чaeнo Moмичe] |
|
Автор |
dara (osobena) |
|
Публикувано | 01.06.06 11:03 |
|
|
Смея да твърдя, че аз си гледам децата. Имам това самочувствие. Имам две породени деца. Едното е износено с патологична бременност, лежало е с месеци по болници и е обиколило лекари и е направило изследвания колкото поне за 20 деца тук. Не съм си стояла 5 години вкъщи. И двете ми деца минават през ясли и детски градини. И аз нямам кой да ми помага. Всички работим. Децата ми нито са болнави и неотгледани, нито са лишени от внимание, нежност и любов. А тезата, че децата, които посещават ясла и детска градина са ощетени, раснат в семейства, лишени от топлина и любов е много удобна. Двадесет и четиричасовото стоене на майката вкъщи в продължение на n на брой години също по подразбиране не гарантира пълноценна връзка с децата, ласки и разбиране. Моите деца нито са отгледани с по-малко внимание, нито с по-малко нежност, нито за миг не са се почувствали изоставени, самотни или на втори план. Имат и маркови маратонки 26-ти номер. И това за какво говори? За подмяна на ценности? Извинявай, но това е несериозно.
Една година бремемнност, казваш? Явно имаш такава възможност. Аз бременеех по 9 месеца, 8 от които съм работила /с първото дете/. Никога не съм разчитала на майчинството. Нито на детските. Те на са били нито стимул, нито пречка. Стимул за нас винаги са били децата ни. Имаме успешен частен бизнес. Успяваме някакси. Но и през ум не ни минава, че можем да си позволим аз 5 години да стоя вкъщи под предлог, че в детските градини едва ли не има геноцид.
В коя държава има възможност майката да стои вкъщи по 3 години? По колко видеозона се полагат в Холандия примерно? Колко се чака в спешното в Канада или Щатите? Какви са таксите там за ДГ? А за колеж? Безплатни ли са учебниците и тетрадките там? Как са заплатени преподавателите пак там?
Докато се оглеждаме и търсим кого да посочим с пръст като виновен за собствените ни неудачи, държавата няма да мръдне ни на йота напред. Защото кой и какво е държавата всъщност???
И накрая - държавата нито създава, нито подменя ценности. Това е приоритет на семейството. И ако пример за подражание за вашето дете е мутрата или крадеца, то запитайте се вие къде сте сбъркали.
Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...
|
| |
|
|
|