|
Мен лично взе да ме изморява това спрягане на държавата за щяло и нещяло. Държавата виновна, че не работим, че не учим, че не се забавляваме, че нямаме пари, че нямаме деца, че не можем да си купим нови мебели, че не пътуваме и т.н списък безконечен. Държавата - винаги в трето лице, като нещо със свой собствен живот и сприхав характер... Когато проумеем, че държавата сме всъщност НИЕ, тогава може и да има някакъв прогрес. Ние моделираме държавата, ние избираме законотворците, ние определяме бъдещето и. Ако всички ние /подчертавам - всички!/ плащаме реалните си данъци и осигуровки; ако никой от нас не се възползва нито за миг от добре познатите ни корупционни схеми за по-лесен живот; ако на никой никога не му хрумва, че може да получава помощи за самотен родител или за социално слаб, макар и да не е; ако не даваме рушвети в училище, за да си затвори някой очите за поредната двойка; ако не пробутваме болното си дете в градината барабар с антибиотика, намигвайки на лелката; ако не си купуваме цигари без бандерол; ако не точим филми и музика от нета като обезумели; ако не гледаме на митингите и протестите като на цирк и прочие, тогава евентуално бихме могли да кажем, че държавата ни е виновна. За каквото и да било. Ама при условие, че не ни дреме ни най-малко за нея, че освен на приказки на нищо друго не сме силни и че преспокойно оставяме гласуването и съответно избора на управленци на изкуфелите старци и неграмотните малцинства, не виждам просто причина за народно недоволство...
И най-сетне, колко са семействата, които нямат деца поради действителни финансови или здравословни проблеми?? Поне покрай мен такива почти няма, децата се отлагат във времето за сметка на кариера, пътешествия и мързел. Повсеместно се хленчи, че бебето е скъпо, бебето е разход!, а всеки трети е с лизингов автомобил за 15 000 евро и с телефон за 500... Всички знаем, че детето в никакъв случай не е кой-знае какъв разход, просто е една голяма отговорност. А българинът не обича отговорности.
Не искам да бъда разбрана погрешно - зная много добре колко много неща са сбъркани тук и колко назад сме изостанали. Сблъсквам се с българските недоразумения всеки ден и не ми харесва, никак даже. Ама това, с вечно виновната държава, е много досадно. Държавата е в симбиоза с гражданите си - ако те я хранят, и тя ще ги храни.
В случай, че съм се отклонила от и без това крехката си мисъл - семейството според мен е виновно. 
Давид 21.12.03
|
Re: кой е виновен [re: natby]
