Съгласна съм с това, което пишеш.
Аз съм го удряла само когато съм и изпускала нервите и след това страшно съм съжалявала. Не съм на мнение, че трябва да се решава проблема с бой.
Е, след 3годишна възраст съм съгласна с някое и друго пошляпване по дупето, и то само ако е заслужено. Защото тогава (свидетел съм на близки на нас деца) децата много се срамуват като ги удари майката и едно пошляпване по дупето (неболезнено) има страшен ефект.
Напоследък просто съм постоянно нашрек. Като му доближат играчките първата му реакция е да удари. Аз веднага му хващам ръката, казвам 2-3 думи, отвличам му вниманието и му минава. До след няколко секунди. После пак така и така...
Но пък новата мода при него сега е както си стои и изведнъж се втурва към някоя количка с бебе вътре и го удря през лицето. Леко, но все пак...Направо откачам. Обикновено го застигам навреме, де...
А не е лишен от внимание. Все съм си мислила, че агресивните деца са обикновено тези, дето са лишени от внимание.
Аз си му обръщам внимание, баща му също.
Явно е някакъв странен изследователски период, знам ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите