при нас нещата стоят по същия начин, който се бие го бият, за това ако тя посегне и се връща, особено ако удари мен или баща си.
абсолютно съм съгласна че трябва да се поставят ясни граници, иначе детето се обърква.
давам и право на избор, когато преценя например:на детската площадка сме, и имаме време до обяда, може да се приберем, но също е приемливо да останем и още 10-15 минути, тогава и давам право на избор.ако обаче е време да тръгваме, въобще не и задавам въпроси дали иска или не, задавайки и въпроса и давам алтернативи и ако отговора не ме удовлетворява, ще трябва да действам против волята и.
също като кажа че нещо "не се прави" значи не се прави нито днес нито утре, до момента когато преценя че вече може, и нито сълзи нито рев нито каквото и да е друго не променя нещата, когато обаче един път вече е разрешено няма пак да забранявам, един ден така друг ден иначе.
против боя съм по принцип, но понякога няма друг начин, детето в този момент си очертава границите, и много често с белите си ни предизвикват за да видят в кой момент точно ще реагираме, така те проверяват докъде могат да стигнат.
в общи линии това са нещата които спазвам, и в голяма степен преповторих написаното от crazy_chick, но го вярвам искренно в това освен това е изпитано и за мен дава чудесен резултат.
P.S. забравих само да кажа че я пляскам само по дупето, ръчичките имат твърде много костици и не искам да счупя някоя, че няма зарастване, а дори и при лек удар може да стане беля.и по лицето също не удрям, много е унизително пък и....дупе душа няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Acя на 17.05.06 17:44.