Не знам дали ще ти помогна особено като ти кажа, че ако моя син постъпва по описания от теб начин, ще му счупя ръчичките от бой.
Замисли се - ако още 2-годишен си позволява да те удря, какво ще стане, когато е на 12? А на 22? Трябва да има респект. На тази възраст децата започват да изследват собствения си свят и най-вече, докъде се простират неговите граници. Доказано е, че колкото по-ясно определени са те, толкова по-спокойно и сигурно се чувства детето. Агресията е нещо нормално за този период, вкл. към животни и други деца, но толерирането и може да доведе до погрешни представи и задълбочаване на проблема. И до още много намръщени приятелки. Това, с кроткото обясняване, винаги е било спорен въпрос - според мен е приложимо в една по-съществена възраст, в определени случаи, а и не при всички деца.
Синът ти ще се държи така, както ти му позволиш. Ако утре насини окото на някое дете и получи само пошляпване по дупето за това, не виждам какво ще го спре да постъпва по този начин отново и отново. При първия случай на откровено насилие спрямо 4-месечната си сестра, моя хубостник рязко отхвръкна на 2 метра през стаята, сдобивайки се с релефни отпечатъци от ръката на баща си. Повече не се повтори. Сега го забелязвам, че безчинства с бавачката - хапе я, цели я с камиони и т.н, но тя не реагира! Никога не съм го виждала да прави така с друг, никога - просто се е научил къде, с кого и кога му минава номера. Тя се страхува, че ако го удря и му се кара, щял да я намрази. Предупредих я два пъти, че мекушавото и отношение не ми допада - на третия път просто ще я сменя. Аз лично се стремя да направя от детето си човек, а не да му ставам любимка.
Извини ме за малко по-острия тон, не искам да те обидя, но мисля, че трябва да вземеш спешни мерки. Бабите казват "Бий дупе, да не биеш дупище" и май са много прави 
Давид 21.12.03
|