Ех, чаена...

Аз и не очаквах нещо по-различно от български педиатър (макар да има някои мнооого редки изключения), но няма как да не се натъжа от съветите й. Особено пък когато се касае за толкова мъничко бебенце . Тя несъмнено те тласка към дохранване и отбиване с тие съвети - сега ти казва да кърмиш на режим и да даваш вода, а после на консултацията като види лошо наддаване, ще ти препоръча веднага дохранване, първо по малко, после количеството ще се увеличава и накрая бебето ще се отбие. Това за съжаление е стандартния сценарий за повечето майки, слушащи педиатрите си у нас .

По въпросите ти: Да, опреният в гърдата нос на бебето стимулира сукането, разбира се внимавай да не е прекалено притиснат, че да не може да диша бебчето. Не се притеснявай от течащата от устата кърма. Явно има в изобилие и изтича или рефлекса на потичане на млякото ти е прекалено силен. Силната струя може да кара бебето да нервничи и да се дърпа, понеже го дави. Ако прецениш, че случаят е такъв, може като усетиш слизането на млякото да оставиш силните струи да изтекат в чашка например или да изцедиш малко мляко предварително. За преглъщането - бебето преглъща бързо и шумно по време на задействане на рефлекса на потичане на млякото. Този рефлекс може да се задейства 1-2-3 пъти на едно кърмене. През другото време бебето суче по-вяло с по-редки преглъщания.

Не въвеждай режим, нито вода - за това вече писахме преди в темата. За установяване на лактацията особено важно е нощното кърмене, не го спирай насилствено. Нека се увериш, че бебето наддава и расте преди да предприемаш каквито и да е ограничителни действия (което горещо ти препоръчвам да не правиш).

Няма повече какво да ти кажа, съвети получи достатъчно добри, решението е твое. Искам само да ти споделя личния си опит от следването съветите на моята педиатърка след раждането на дъщеря ми. Малката се роди 3100, изписаха ни 2860. По съвет на педиатъра кърмех през деня на 3 часа. Първите 2 нощи се опитвах да й давам само биберон и вода, но много бързо с таткото установихме, че това е безумие - детето се будеше на всеки 15-20мин и проплакваше от глад, а ние го мъчехме... От третата нощ взех детето при мен на спалнята и го кърмех когато поиска нощем и всички бяхме доволни. Но през деня продължавах с режима, между кърменията предлагах подсладена вода, както си му е реда. Детето се будеше по-рано и плачеше, но аз упорито го подрусвах и давах биберон и вода.

На 25 дни премерихме бебето и се оказа, че е отслабнало още 100г. след изписването. Това беше може би най-сериозната вътрешна борба, която съм преживявала - дали да слушам педиатъра си или да следвам инстинкта си. Разбира се получих съвети за дохранване. Но аз вече имах информация, че има и друг начин - кърменето при поискване. Много съм благодарна, че получих подкрепа от една друга кърмеща майка от този клуб, както и от съпруга си. От тогава съвет за кърмене и захранване от педиатър не съм следвала (то и едни съвети бяха...), изчетох много, научих много...

Как се справих със ситуацията тогава: веднага спрях всякакъв режим, вода, чай, биберони. Оставих детето да суче на гърдата когато и колкото поиска денонощно. При всяко промрънкване подавах гърдата и се кърмехме с часове. Няколко дни бяхме буквално като скачени съдове, но детето почна да наддава само от моята кърма, не съм дохранвала. От тогава насетне винаги първо следвам знаците на детето си във всяка ситуация и се доверявам повече на инстинкта си. По този начин се кърмим и до днес - повече от две години.

На педиатърката не си длъжна да даваш отчети как храниш детето си - това е твое решение и отговорност.

Следвай бебето си и пиши как сте наддали след консултацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите