Поли,

ето как започна всичко в денят на раждането ми. В 9h ме сложиха на мониторинг,в 9h30 ми апликираха гелът, който трябваше да предизвика контракции, след което останах сама в залата. В 11h се върна акушерката и ме попита дали имам болки,аз отговорих, че нямам,което беше истина.Каза ми се да си отида в стаята и ако до 15h съм нямала контракции, щели да ми апликират втора доза гел.Бях също предупредена, че предизвикано раждане траело между 12 и 48часа, тоест да не си мисля, че ще родя толкова скоро.Съответно аз си отидох в стаята, като се обадих първо на майка ми да не идва, тъй като не чувствам никакъв напредък с контракции.Същото казах и на любимия ми, като се разбрахме да се обадя, когато почувствам някаква промяна. Един час по-късно започнаха леки болки като болезнен цикъл, до 13h се усилиха, в 14h отидох в родилното отделение и казах, че не мога да чакам до 15h. Тогава змията ми каза да легна за мониторинг и ме остави отново за 40мин сама, когато се върна, аз казах, че много ме боли, тя погледна на графиката и каза, че "нямало да родя с ТЕЗИ контракции"-трябвало да бъдат три пъти по-високи. В този момент разбрах, че никoй не ме взима насериозно. Когато ме натири да си ходя пак в стаята, аз в този малък промеждутък успях да звънна на приятеля ми, едва говореща и без въздух, да дойде, защото чувствам, че нещо става. Тъй като оттук нататък всичко се разви с огромна скорост, в рамките на един час получих от два пръста до пълно разкритие, когато приятелят ми дойде бях в агонизираща фаза, малко преди същинското раждане.Когато ми сложи системата ми каза, че трябвало да изтече до половината, за да стане възможно за епидурална упойка.Аз се помолих за парацетамол или друга упойка, на което не получих никаква реакция.И разбира се, че две седмици преди случката имах и среща с анестезист. Тогава още не предполагах, че ще родя без упойка...

Да, мислих да напиша преживяното и да го предложа на регионалния вестник, както и на болницата. До скоро не бях разказала на приятеля ми, не исках и той да се натъжава. Но преди няколко дни му разказах през сълзи и това май беше грешка. Но се съмнявам, че простосмъртен може да спечели дело или изобщо някакво право срещу лекарската мафия...

поздрави от мен и до скоро!