Направо съм потресена. Може би не е подходящо да се пишат такива неща, при положение че четат и бременни майчета, но, както писаха по-горе, случаи като този ни напомнят да бдим непрекъснато над децата ни. Имах малко братче (3год. и половина), което трябваше аз да пазя (бях на 12 години).Милото, падна от терасата ни....Няма да навлизам в подробности, но чувството за вина, което и до днес изпитвам е просто неописуемо, въпреки, че родителите ми никога не са ме обвинявали за нещастието. Само за 2 минити го оставих самичък и в следващия момент него вече го нямаше...
Иначе все споря с приятелки затова, че е добре детето като се роди и веднага да се отдели в отделна стая, ако има възможност, за да свикне самичко...Така ги дават щастливите семейства по американските филми...но всъщност поне до годинка е наложително да спи с майката бебето. Така мисля, вие какво ще кажете по въпроса?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите