здравейте момичета,

отдавна ви следя темата, на няколко пъти исках да напиша нещо, но все не ми оставаше време. Преди да разкажа какво ми се случи на моето раждане(15/03/06), ще споделя, че като живееща в чужбина се постарах специално да гледам предаването в интернет, за да си направя собствено мнение. Като всички вас и аз бях жертва на бурни реакции...Няма да успея да опиша усещанията ми по-добре от Поли, тя е също така моят любим критик и съм съгласна с нейната аргументация. Затова приемете, че това което тя казва е и от мое име.
А сега искам да ви разкажа какво преживях аз преди две седмици. Раждането ми протече в нова, модерна и перфектно оборудвана и чиста болница във Франция. Тук пациентите са на почит и получават уважение и респект от страна на обслужващите ги медицински работници.
Само че аз нямах този късмет. Никога не съм очаквала такова лошо отношение към мен точно в този труден за мен момент. Говоря за отношението на акушерката, която ми изражда детето. Предизвикаха ми раждането рано сутринта, в 14h имах непоносими контракции, когато казах това на акушерката, тя подигравателно ме изгледа и реши доста ГРУБО да провери какво разкритие имам. Тъй като си вкара ръката точно повреме на контракция аз терперех от болка и охках, като я помолих да си извади ръката от мен. Тя ми каза с много заплашителен тон- " престанете да правите театър, писнахте ми, да не мислите,че анестезиологът ще ви изтрае". Аз в това време се гърчих от болки...Вместо да ме вкара веднага в родилна зала, тя ми каза да си отида в стаята, да ВЗЕМА ДУШ и да се върна след час. Аз тръгнах отчаяна по един дълъг коридор, едва вървях, на средата на коридора се хванах за стената и ми се струваше , че ще падна и ще умра. Болката ми беше блокирала всички крайници, с последни сили се добрах до стаята ми и съседката ми по легло като ме видя се изплаши и извика някои за помощ. Дойде друга акушерка и като ме видя, че агонизирам се затича , качи ме на количка и побягна отново към родилното отделение. Моята акушерка като ме видя отново каза " какво става? не взе ли душ?" Аз и казах, че не мога да се държа на краката си, тя предложи да отидем в родилна зала и ми хвърли някаква нощница. Аз едва навлякох нощницата и ми изтекоха водите. Сложи ми система, аз от болки бях в делириум и само се молих за упойка. Тя ме гледаше с отвращение, виждаше се че не може да ме понася. В съседната стая явно по същото време роди друга жена, защото се чу как изплака бебе. Като коментар ми се каза -" да я чухте да крещи тази жена?" В това време дойде моят любим и змията погледна за разкритие, след което заяви - " напипвам му главата, ще раждате, няма време за упойка"- това ми беше съобщено с широка усмивка. След тежкото раждане аз останах за малко сама с нея в стаята и след дълга конфузна тишина, казах, че сега може да ми вярва, че са били силни контракции, че наистина боляха. Отговорът и беше-" знам как боли, раждала съм два пъти мадам"...Забравих да кажа, че в крайната фаза, когато напъвах с всички сили, тя се развика " щтттттт, престанете да викате!", а аз дори не виках, а извиквах отвреме навреме.

Тогава не можах да реагирам, бях безпомощна, нямах възможност да покажа никаква реакция. Обаче колкото повече време минава, се чувствам все по-зле. Чувствам се унизена и осмяна. Исках и аз да разкажа в темата " моето раждане", но с този горчив вкус в устата нямам сили и желание. Питам се с какво заслужих такова лошо отношение, такова унизително държание. В такава негативна атмосфера дойде дъщеря ми на бял свят. Няма защо да се критикува единствено България и българското медицинско обслужване. Аз си мисля, че дори и в Бг. нямаше да се държат така лошо с мен.

Исках да ви разкажа това, защото много от нас анализират едностранно. Професионализмът може да бъде липсващ навсякъде по света. Да, тук болниците не могат да се сравнят с тези в Бг., това е защото страната е богата, но човешката душа е добра или лоша и тя няма общо с икономическия прогрес.

Стана доста дълго, благодаря на тези, които прочетоха всичко и разбраха какво казвам. Поздрави.

Редактирано от Other Voice на 05.04.06 01:32.