Здравей, anakin! Нашето се очаква да е момиче. Имах само един ултразвук в 17-та седмица и бяха 100 процента сигурни, че ще е момиче, дадоха ми даже отделна снимка с "половите органи":) не че нещо се разбира:)) Ще раждам и аз като Sabby в САЩ, а тук твърдят, че никога не грешат, ама ще видим. Бабите наоколо все ме питат момче ли е, защото коремът ми стърчал много нагоре. Тъкмо ще проверим дали и тия суеверия са вярни:) С бременността и раждането ми се струва, че е много различно от родината. Така смятам, защото редовно чета българските форуми, пък и сестра ми роди в България и знам какво беше. Ще ми се някои неща да ги правят тук като в Бг, ама жените тук нямат избор. Не ми се полага друг ултразвук, макар че поисках, пак не става. Кръв са ми взимали само 2 пъти и то при положение, че развих анемия. Въобще са много оскъдни на изследвания, разчитат на изненадата при раждането. Иначе един ултразвук към края на бременността би ме успокоил, че всичко е наред с бебето. Сега тук смятат, че натуралното раждане е най-добре и никога не забързват процеса на раждане както в Бг, където ти слагат системи с окситоцин. Само в крайни случаи. Затова тук първо раждане обикновено е доста дълго, често минава 24 часа и повече. Но пък в момента, в който поискаш епидурална, ти слагат. Няма значение колко сантиметра е разкритието, може да е 1, а може и 10, когато поискаш - ти си решаваш сам и си носиш последствията от решението. На курса по раждане ни препоръчаха да поискаме упойката, ако се налага, между 4 и 7 сантиметра.
Много се отклоних май:) да взема да напиша за филма и курса по раждане. По би ти ви филма ми харесва много повече, именно защото залага на емоциите. А филмът на курса ми беше като филм на ужасите за мен. Показаха няколко раждания на жени от различни раси и всичките бяха без упойка. Показаха и детайлите при самото излизане на бебето, след това ни прожектираха и раждане с цезарово сечение, където на мен вече ми прилоша и много се разстроих. По време на филма, а и на курса ни обясниха какво представлява и колко дълго продължава процеса на раждане:
1-ва фаза: разкритие 0-3 см, продължава 12 или повече часа. ако не е първо бебе - може и по малко. контракциите продължават 30-45 секунди през 5-30 минути.
2-ра фаза(активно раждане): 3-7 см разкритие, продължава 3-5 часа, понякога 6 или повече часа. контракции - 45-60 секунди през 3-5 минути.
3-та фаза (преходна): 7-10 см разкритие, продължава от 30 минути до 2 часа, контракции 60-90 секунди през 30 сек-3 минути.
4-та фаза - напъване: може да продължи от 5-10 минути до 2-3 часа с 2-5 минути почивка между контракциите.
5-та фаза - изхвърляне на плацентата - става до 30 минути след раждането.

Обясниха ни да тръгнем към болницата по време на втората фаза, когато контракциите са на 5 минути с продължителност 1 минута. Първата фаза било добре да я изкараме в къщи, където да сменяме позата често и да се разхождаме за да ускорим раждането. Само ако изтекат водите да отиваме преди това в болницата. И сигурно са прави, защото в болницата вече ти слагат хиляда жички да те вържат към монитори и няма как да се разхождаш.
На курса също ни показваха как да дишаме по време на контракции, и правихме упражнения, които било добре да се правят по време на 1-та и 2-та фаза на раждане, за да се ускори, пък и да се намаляла болката. Най-безболезнени били контракциите ако стоиш на 4 крака и коремът ти виси надолу. Аз тая поза няма как да я правя, защото пробвах и ме боли кръста, тъй като имам дископатия. Също ни препоръчаха на курса, при самото напъване вече, да не сме легнали по гръб в никакъв случай, защото това била най-неподходящата поза - напъването продължавало по-дълго и се получавали повече разкъсвания и се увеличавал шанса за епизиотомия. Препоръчва се полуседнала или клекнала поза, за да може и гравитацията да помага. С епидурална упойка обаче нямаш много избор на пози. Казаха ни да настояваме да не раждаме легнали по гръб, защото лекарите не те подсещат да се изправиш ако лежиш, тъй като предпочитат тая поза, защото на тях им било най-удобно за израждането, но иначе е зле за родилките.
Това за фазите на раждане е доста полезно да се знае, тъй като според контракциите може да определиш в коя фаза си и колко горе долу ти остава от раждането и това помага психически. На курса също обясняваха на съпрузите къде и как да те масажират по време на раждане, за да ти помогнат да релаксираш. А след това всички задаваха въпросите, които ги интересуват. Оказва се, че тук не се правят изобщо тестове за алергия към упойките, защото се случвало рядко да има алергия. Успокоиха ме, че всички лекари имат антиалергени с тях и ако се случело някой да има алергия това се смятало като животоспасяваща приоритетна ситуация и се действало като в бърза помощ. Пък на мен ми се струва по-логично да ти направят теста предварително като в България, за да са подготвени, а не да импровизират на момента, ако се обърка нещо. Някои разлики ми се струват много големи в полза на българската система. Също смятам, че в България ако бях, щях да родя с цезарово, тъй като имам дископатия и дефектна сърдечна клапа, както и проблеми с пулса. Тук питах за това, обясниха ми че и да искам цезарово - няма. И с двата проблема се ражда по нормален начин, ако нещо се обърка по време на раждането, тогава ще правят цезарово. Оказа се, че и да настояваш, и да платиш, никой няма да ти направи цезарово, ако лекарите смятат, че не се налага. Нямаш избор за това, както в Бг.
От 2-3 нощи не мога да спя, това дали е симптом че ще раждам скоро или са си само нерви?