Детето на 9-10 месеца едва ли ще се отдаде на такива черни мисли, че нещо криеш или, че става нещо лошо. Това за ведрото и твърдо "Чао!" сме го чели в не една книжка за възпитание. Моето дете обаче се разстройваше много и установих, че всичко минава много по-леко ако тръгна без да се сбогувам. Тя се улисва в игра и не забелязва поне известно време отсъствието ми. След това не и е изпадала в истерия от това, че ме няма, а и аз доста бързо се връщам. Като ме види, ми се радва, прегръща ме и единственото, което показва, че съм и липсвала, е факта че се залепва за мен и ме целува през 2 минути.
Противник съм на методите за ранно възпитание в някаква кривоазбрана дисциплина и самостоятелност на децата. Цял живот имат да се учат, да се мъчат и да се самодисциплинират. Бебетата и малките деца трябва да бъдат оставени да бъдат точно такива, а не войничета на 1-2 години, които не проронват нито една сълзичка за майка си, защото, разбираш ли, сме ги научили да се справят сами. Голямо постижение, няма що?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите