и ние сме така.Никъде не мога да мръдна особено вечер, защото се къса да реве или пък не заспива и ме чака. Последно бяхме излезли с мъжо да караме 14-ти февруари и свеки ни звънна под тревога че малкия неиска да заспи и ревял а беше 24.30-01 ч. и така вече забравих какво е да излезеш без детенце ...незнам каво ще правим като дойде момента за градина, яслата мисля да я прескочим. Това за мене си е болезнено привързване на децата към майките може би ги е страх че мама като излезе няма да се върне при тях, може и да е нормален етап от развитнието им ама мене ме е страх че скоро няма да се откажат да ни преследват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите