Благодаря на всички ви, ще вляза днес в бг-мамма да прочета нещо по въпроса, но като че ли се успокоих, тази нощ Ели пропусна 2 кърмения в различен период от време, което ми говори, че яде добре. Доктора каза, че щом има достатъчно тежест в памперса, значе ядат добре, а ние дрискаме обилно
За раждането:
цялата нощ на 6-ти срещу 7-ми си правих разходки от леглото до тоалетната и обратно. Голям дрисък падна и ми беше кофти на корема, яки киселини, даже взех един Талцид. Мислех и да повърна, но после реших да побудувам малко пред ПС-то. И така от 4 през нощта до 8.30 сутринта си чатих с Насинда и после отидох да поспя. И така в 12 на обяд се събудих от болки в корема. Завъртам се наляво- болка, надясно- пак болка. Викам си дай да отида до тоалетната, може пак да ме е хванал дрисъка. Ставам и се почна един водопад... Тече и не спира. А точно предната вечер започнах да си слагам 3-те глобулки за гъбичките. Така и не успях да ги използвам и 3-те
Отивам да взема един леген и с него между краката отидох да звънна на доктоката. Тя беше в отпуск, но ме беше предупредила, че е в Долна Баня на половин час път от София. Звъннах й и тя за късмет се оказа в София и ми каза след 30 минути да съм в болницата.
Отидох да будя мъжа ми, казах му, че ще ходим в болницата да се оправя и го оставих. Отидох в банята да се оправям, връщам се по едно време, той още лежи и се протяга като преяла котка!!!Викам му - айде, че докторката ни чака в болницата. А той- верно ли, нали на курса за бъдещи родители в болницата били казали, че с изтекли води можело да се роди до 24 часа след това!!! Не го е срам! Подкарах го и отидах да се оправям. 3 пъти си сменях бельото и превръзките с надеждата да запазя поне 1 чифт що-годе сухи, но не стана и накрая с мокър задник нахлузих дънките и тръгнахме към болницата. Багажа си го бях приготвила от 7-ми месец, понеже доки каза, че с близнаци можело по-рано да се наложи да раждам.
Имах насрочено секцио за 11.01. Даже мислех хороскоп да им правя, добре, че се отказах, защото подраниха с 3 дена Как ли не се молих да не родя на Йорданов или Ивановден и то точно така стана. На Ивановден имаме 3 именнички - баба ми, майка и сестра ми. В болницата всички ми питаха поне един Иван няма ли да е. Ноооо, стигат ми Ивите и Иванките в семейството. Нека децата си имат отделни именни и рождени дни.
Отклоних се малко
Докторката пристигнала преди нас в болницата и звънна да види какво става. А мъжа ми включил аварийките и кара като пилот от формула 1 А на мен както нямах контракции ми почнаха още в асансьора. И то през минута -две И на всяка дупка - болка.
В болницата ни приеха към 1.30. Бях уговорила мъжа ми да ме бръсне преди раждането, ама докторката каза никакво бръснене, идвай веднага. Та се наложи да ме бръснат там с едно тъпо ножче. Мислех, че ще ме докарат идеално гладка, но нищо подобно. Като наскубана катерица бях Клизмата ми се размина, заради дрисъка предната нощ. А и нищо не бях закусила сутринта. Катетъра ми го сложиха чак на операционната, като ми биха упойката. Бях със спинална. Нищо не се усеща, а толкова страх брах преди това. Абоката, дато ти го слагат във вената боли повече от упойката.
В операционната влязохме в 14.00. В 14.15 се роди Ники и точно минута след това Ели. Усещах гъделичкане като ме режеха, но не ме беше толкова страх, понеже знаех подробно какво се случва. Помолих докторката да ми обясни още в началото на 8-ми месец. И анестезиоложката ми казваше кое след кое следва за упойката и какво точно ми прави.
В 14.45 ме изнесоха от операционната. Цялата треперех по време на операцията, а и след това 1 час.
Бебоците ми ги дадоха за по 1 целувка, само им видях личицата, бяха увити като мумийки Даже не видях коса имат ли. Само питах докторите здрави ли са и имат ли си всичко. Казаха, че да и се успокоих.
Акушерките изнесли бебетата да ги види мъжа ми. Той щракал смси на майка си. 3 пъти викали кой чака за Калина и никой не се обажда. Накрая тъкмо щели да си приберат бебоците и нашия се надигнал и питал - ау, ма те 2 ли са!!! А докторката още от 10-тата седмица ни е казала, че са 2 Акушерките се посмяха доста след това. Хората, които чакали за свиждания и за раждащи жени изръкопляскали Вътре екипа коментираше, че аз съм свършила работата, пък те на него ръкопляскали. И че все така ставало в живота
После като ме изнесоха да ме види пита докторката обвинително защо треперя и да ми метнат още едно одеало Обясниха му, че така било нормално след секцио.
Сложиха ме в реанимация, заедно с още 5 жени, много готини всичките. Аз бях последната за деня и само моите зъби тракаха. Викам си защо така? Нали всички сме оперирани... Мислех, че никога няма да спра да треперя. Ама след първия час спрях. После почна да отпуска упойката, биха ми още успокояващи през нощта. На тези, които още не са родили да кажа да си спят настрани, защото след секциото само хоризонт за вас... Аз мразя да спя по гръб, но 3 дена не можех по друг начин. На сутринта ме раздвижиха, цял ден насам-натам. 5 разходки в коридора и 2-3 до тоалетната и вечерта ми беше много зле вече и даже не можах да сляза до 2-рия етаж с асансьора, за да си видя мишките и да се пробвам да ги кърмя. На сутринта обаче отидох.
8 дни изкарах в болницата общо, понеже бебоците караха жълтеница и били на антибиотик от първия ден, което аз разбрах чак на 6-тия като ми ги качиха в стаята!!! Явно са ми го спестили, за да не се притеснявам, с което ме притесниха още повече. Имали повишени левкоцити, което било показател за инфекция. Явно от моите гъбички ли, не знам и аз... Така че като свършихме антибиотика и системите и процедурите с лампата ни пуснаха да си ходим.
Специални благодарности на гинеколожката ми Доктор Джонгова и анестезиоложката Доктор Войнова и на акушерката Белишка за човечността и загрижеността и най-вече за вниманието, което отделиха на мен и бебетата. Също и на сестрата от ВИПА Силвия Кацарска, която ми обясни как да кърмя, защото иначе в детското никой нищо не ти обяснява, връчват ти бебето и ти се оправяй. Ако имаш проблем с кърменето на детето ти се отговаря - не се притеснявай, ще започне, ние ще го нахраним. Да де, ама като се прибереш вкъщи кой ще ти обясни! Много ме ядосаха в болницата в детското! Имаше една тъпа акушерка ли беше, така и не рабрах, голяма овца. На мен понеже ми трябваше по 1 час да ги накърмя и двете, а те явно са отделили само половин, после си имали друга работа и на няколко пъти ми издърпва бебето от гърдата както си сучеше с думите, че не можели повече да ме чакат. И те щели да дохранят бебетата, да не съм се била притеснявала.
Един път я питах трябва ли да се цедя след хранене, та каза, че нямало нужда и на сутринта ми бяха гърдите като камък. Добре, че си бях взела електрическа възглавница, та да се натопля. Идеше ми да я убия тая!
Другия номер е,че още на втория ден идва една много любезна старша акушерка, която идва те те пита всичко наред ли е, доволни ли сме и т.н. Да ме беше дошла на изписването да й кажа!!!
Манджата беше под всякаква критика. Минимални количества, редуваха боб с леща, почти всяка вечер имаше наденица или пилешко, не ги знам ако плъзне птичия грип и изпотръшка всичко живо после какво ще се оправдават!
Та това е за Св. София - бившата Тина Киркова и за моето раждане.
Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите